Да си жена е благодатно нещо

Г-жа Русева или както е по-известна в интернет пространството Бу, е щастлива майка на почти пет годишната Мая. Покрай собственото си майчинство става акредитиран Ла Лече Лига лидер. Води местната Ла Лече Лига група в Пловдив, където всеки месец се събират с бъдещи и настоящи майки (и бебетата са добре дошли) и в неформална обстановка обсъждат най-различни аспекти на кърменето, захранването, отбиването и живота с бебето. А по професия е архитект.
Ето какво сподели тя за читателките на Аз жената.

За каква професия мечтаехте като дете?
Аниматор или архитект, може би археолог. Рисуването ми се удаваше, прочетените книги за археология и скрити под земята отминали епохи ме очароваха, от семейство на архитекти съм и наистина дълго се колебаех какво да избера. В крайна сметка любимата ми леля ми помогна да реша, като обсъди с мен предимствата и недостатъците на професиите от женска гледна точка (иначе казано – анимирането се работи в екип, археологията налага често отсъствие от дома, архитектурата позволява относително най-голяма свобода) и в девети клас окончателно заложих на архитектурата. Анимацията и археологията все така ми харесват.

А какви са Вашите професионални амбиции днес?
Да завърша стажа си в семейната фирма и да продължа да я развивам. Имам отлична основа, на която да стъпя, за щастие.

Вие сте архитект, в същото време – активен блогър и самоотвержена майка – как съчетавате всичко това?
Не мога да кажа, че балансът ми се удава с лекота :) Понякога не успявам да съчетая нещата достатъчно добре, но се надявам с малко повече маневреност и търпение да постигна никоя от областите да не страда. Понякога нося работа вкъщи, друг път взимам детето в офиса (всеки, който е водил наследниците си на работата си, знае за какъв хаос става дума, но общо взето мисля, че се справям.

Имате свой блог “Царството на Бу” – кой е Бу? Как и защо започнахте блога?
Бу е кирилизираният ми нийкнейм, с който започнах да се появявам он-лайн през 2000-та. От английското “boo” – в смисъл на плаша те в тъмното, а не на освиркване :) След дългогодишно писане във форуми (където съм все така активна) почувствах нужда от мое място, където да мога да изливам мислите, които тропат и подскачат в главата ми. Затова е и Царството на Бу – моето място. Опитвам се да не поддържам блог тип “мило дневниче”, а да е място, което да е интересно за повече хора с различни интереси. Основната му идея е да е блог за родителство и кърмене, но едновременно с това да привлича и читатели, които не непременно кърмят или са родители – човек никога не знае кога такива неща могат да му потрябват. Опитвам се да публикувам разнообразни неща, които да са насочени към разнородна аудитория, още повече, че самата аз се интересувам от различни неща. Надявам се да постигам целта си.

Разкажете ни за Ла Лече Лига и Вашите задачи там?
Ла Лече Лига е международна организация с над 50 годишна история и клонове по цял свят. Мисията й е да осигурява информация и подкрепа на всички бъдещи и настоящи майки, които искат да кърмят бебетата си. От две години имаме клон тук, в България. За момента Ла Лече Лига групи има в Пловдив и София, надяваме се до края на годината да има в още няколко града. Всеки месец се провеждат неформални, непринудени срещи на майките и се обсъждат различни теми – начало на кърменето, живот с бебето, избягване на обичайни проблеми, захранване и отбиване. Всеки има възможност да сподели личен опит и да чуе много мнения на други майки. Аз съм местният лидер на групата в Пловдив, т. е., водя срещите в града и ако майките имат по-специфичен въпрос или се нуждаят от информация, аз помагам – по телефона, по електронна поща или на самите срещи. За момента водя и групата в София, докато майката, която се обучава за ЛЛЛ лидер, завърши акредитацията си. Много майки идват на срещите или ползват информация от сайта и се надяваме за в бъдеще Ла Лече Лига в страната да се разраства и да си сътрудничим все по-успешно с правителствени организации и здравната система. В някои страни на запад ЛЛЛ или други подобни организации са инкорпорирани директно в системата на здравеопазването, за да могат повече майки да се възползват от тях, надяваме се някой ден това да стане и тук.

Ако трябва да убедите младите дами, на които скоро предстои да станат майки в необходимостта да кърмят, какво бихте им казала накратко?
Най-простото: кърменето е най-доброто за вашето бебе. Дори да не потръгне с очакваната лекота, с малко повече търпение и упоритост обикновено след няколко седмици майката сама вижда, че нещата се нареждат и усеща в пълна мярка всички предимства, което то предоставя за нея, бебето й и семейството. Добре е човек да се информира предварително, защото добрата информираност е един от ключовите моменти за успешно кърмене. Много бъдещи майки четат всичко достъпно за бременността и раждането, но рядко се замислят, че бременността е само девет месеца, раждането – един ден, а животът с бебето, който предстои, е много-много повече време :) Затова и винаги се старая да окуражавам бъдещите майки да четат, да се срещат с настоящи родители, да събират възможно най-много информация.

Кое е най-трудното в това да си родител?
Това, да не знаеш, дали дадено решение е правилно. Дали възпитаваш по най-добрия начин. Дали ще успееш да отгледаш един добър човек и дали ще успееш да го възпиташ във всички ценности, в които вярваш – а ако успееш, дали те са най-добрите. Опитвам се да се осланям колкото на здравия разум, толкова и на инстинктите си – те рядко подвеждат.

Отговорни родители ли са съвременните хора у нас и ако има нещо, което можете да ги посъветвате какво би било то?
Да, мисля, че определено са много отговорни. Много нови и не толкова нови родители дават всичко от себе си, за да успеят да възпитат по най-добрия начин децата си. Не съм уверена, че мога да ги посъветвам нещо – аз самата съм родител от едва няколко години. Всъщност не знам дали някой изобщо може да дава подобни съвети :) Всяко семейство е уникално, всеки човек – различен. Вярвам, че един родител трябва най-вече да се опитва да се вслуша в детето си и в инстинктите си. Ако човек се опитва да е близо до детето си емоционално и физически, ако се старае да “чуе” какво има да каже то, нещата обикновено сами се нареждат добре.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не. Да си жена е благодатно нещо. Няма героизъм. Хубаво е да си жена, да осъзнаваш ролята си и да се възползваш максимално от това. Едно от най-големите чудеса за мен винаги е било това, че ние можем да създадем нов живот и да го отгледаме. Човек трябва да се харесва и обича такъв, какъвто е (или да се стреми да стане човека, който иска да бъде), тогава ще е в пълна хармония със себе си.

На какво искате да научите дъщеря си Мая?
Да е добър човек и да се харесва и обича. Да е будна и да постига целите си. Да вярва в себе си и да знае, че може да разчита на мен. Като всеки родител се страхувам дали ще успея – но се надявам да мога.

За какво мечтаете?
За свят, където детето ми да расте с радост и щастие. За вътрешна хармония. За по-чиста природа, в която дъщеря ми да играе така, както аз навремето. За спокойствие. За общество с по-малко насилие. За детство за детето ми, каквото беше нашето – безгрижно, весело и спокойно.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да се обичат повече и да се радват на живота си. Животът е много хубав, човек само трябва да намери положителните му страни и да се опита да промени нещата, които не му харесват. Най-лесно е, ако тази промяна започне от самите нас.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Жълто и оранжево. U2 (няма начин да кажа една песен само :)). Италианска храна. Лондон, Барселона, Венеция.

Неделни спортни срещи – Пловдив