Методът ин витро

Използват се различни клетъчни среди, които периодично се подменят в зависимост от фазата на развитие на ембриона. Като цяло средите, в които се отглеждат клетките през различните фази съдържат соли и хранителни вещества и осигуряват оптимални условия за тяхното развитие. Съхранeнието в инкубатор дава възможност за стриктен контрол при поддържане на постоянна температура, подходяща влажност и ниво на въглероден диоксид.

Методът Ин витро следва определена хронологична последователност. През нулевия ден се обработват половите клетки. Яйцеклетките се добиват чрез пункция на фоликулите в яйчниците и се изолират в специална среда. Семенната течност на партьора също се обработва по подходящ начин, като се изолират сперматозоидите с най-добра оплодителна способност (бързо подвижни и структурно нормални). Следващата стъпка е осъществяване на контакт между половите клетки в подходяща среда, която улеснява оплождането – така наречения  стандартен метод IVF (In vitro fertilization). Яйцеклетката и сперматозоидите се поставят заедно в среда, в която могат да престоят от 6 до 20 часа. Когато броя на сперматозоидите е намален се прилага методът ICSI (Intracytoplasmic sperm injection). Тази технология за асистирана репродукция представлява инжектиране на един сперматозоид директно в цитоплазмата на яйцеклетката, чрез микроинжекционна пипета под пълно микроскопско наблюдение (фиг.1) и е насочена към лечение на мъжки стерилитет. Дали ще се приложи стандартен IVF  метод или ICSI могат да преценят биологът и акушер-гинекологът след предварителен спермален анализ.
18 часа след събирането на половите клетки – първи ден, ако е протекло нормално оплождане в центъра на яйцеклетката се наблюдава образуване на два пронуклеуса (фиг.2), един от тях е мъжки (ядрото на сперматозоида), а другия женски (ядрото на яйцеклетката). След като яйцеклетката е оплодена, тя се нарича зигота. Започват поредица от митотични деления. На втория ден след оплождането е протекло първо митотично делене и клетката е разделена на два бластомера (фиг.3), до края на деня протича още едно делене и се наблюдават четири бластомера (фиг.4)  . Следващите деления протичат сравнително асинхронно, така че през третия ден броя на бластомерите може да варира от 5 до 10 (фиг.5 – 8-клетъчен ембрион). Така развилият се ембрион е готов за преместване в матката на жената – ембрио трансфер. Процедурата по преместването на ембрионите е безболезнена и протича като обикновен гинекологичен преглед. Ембрионите се прехвърлят в фин катетър, заедно с малък обем от средата за развитие. Чрез катетъра лекарят ги пренася през маточната шийка в маточната кухина.
В действителност не всички яйцеклетки, извадени при пункция се развиват в ембриони. В повечето случаи част от тях са незрели и неспособни да се развият по нататък. Зрелите яйцеклетки се подлагат на оплождане, при част от тях  то протича, но само някои от зиготите се развиват в ембриони, при останалите развитието спира в различни стадии. Сравнително погледнато от 10 яйцеклетки се получават 5-6 добре развити ембриона, от тях за трансфер се избират 2-3, останалите може да се замразят за криосъхранение по желание на пациентката. Ако се трансферират повече от един ембрион шансът за успех е по-голям. Но тъй като съществува риск за многоплодна бременност не е желателно да се трансформират повече от 3 ембриона.

Вижте посочените фигури

биолог Светла Джунева
Ин витро лаборатория СБАЛ Свети Лазар