Той

Правенето на вино е икономика и математика

26.01.2009г. / 16 53ч.
Аз жената
Правенето на вино е икономика и математика

Николай Далаков е управител на една от най-известните винарски изби-"Белведере България”.

Г-н Далаков, къде се търгуват вината на "Белведере България"–Катаржина, Менада, Сакар и Оряховица?
Продаваме на почти всички пазари където се продават български вина - в скандинавските страни, в Европейския съюз, Русия, САЩ. Сега започнахме да изнасяме в Канада и Турция. Основен пазар остава България и заради това компанията инвестира динамично в създаване на лозови масиви. Част от българите започват да разбират от вино, започват да пият по-добри вина и то в по-малки количества. Вече пием вино, за да изпитваме удоволствие и да го съчетаваме с подходящи храни. Изобщо гурме културата в България има явен прогрес през последните 2-3 години.

Смята ли компанията ви да развива винен туризъм в България?
За съжаление имиджа на България е като на страна, където почиват не особено богати туристи, а хора с ниски и средни доходи. Вярвам във възможностите на селския туризъм и в потенциала на малки изби, които могат да изхранват 1 или 2 семейства, като е в Италия, Франция или Испания. В България почти всеки прави домашно вино, а защо да не прави продукт, с които да си изхранва семейството.

Имате ли някаква специална рекламна стратегия?
Виното се рекламира най-добре от уста на ухо и няма по-добро рекламно послание от човека, който е опитал чаша вино и след това го е похвалил на свои близки и приятели. Това се отпиваме да постигнем и ние.
За съжаление българските вина все още се продават в чужбина в ниския ценови сегмент и е трудно да се разчита точно на такова рекламно послание.
Нали затова се опитваме да правим все по-хубави вина. Важното е да правим по-добри вина от Чили, Аржентина, Италия, Франция, Испания и от другите големи производителки. Поставяйки на един щанд нашите и техните продукти, трябва да ги конкурираме с по-високо качество и по-добра цена. Нашата компания е най-големия износител на български вино, но аз не се гордея с това, защото това е икономика и математика. Целта е да бъдем най-голям износител на скъпо вино, да заемем други ценови сегменти, да влезем в главите на хората. Това става много бавно и аз може би няма да го доживея. Да си припомним, че страни като Австралия, Чили или Аржентина започнаха този процес преди 15-20 години.

Какво трябва да се направи?
Задължително трябва да има национална стратегия, която да очертава развитието на сектора 25 години напред. Не е много сложно и не е нужно да се измисля отново колелото.

Какви трябва да са стъпките най-общо казано?
Трябва много силна браншова организация, която да защитава интересите на производителите, добри университети, които да подават кадри, трябва да има облекчен режим на инвестициите, но не облекчен данъчен режим, а такъв, че да можем да създаваме нови лозя, защото така даваме хляб на много хора. Само в нашите лозя работят над 1000 души.

Каква е тазгодишната гроздова реколта при вас? Мнозина ваши колеги твърдят, че очакват вината да станат много хубави заради незапомнено добрата суровина.
Рано е да се каже какви ще са вината тази година. Според мен, реколтата може да се оцени като средна с два плюса.
Но едва от 4-5 г. в България се обръща внимание каква е реколтата като качество. Преди това се е гледало какво е количеството. Ние нямаме достатъчно натрупана информация, за да можем да сравняваме годишните реколти. Мога да кажа, че тази година реколтата е много добра, но дали е изключителна – не мога да отговоря.
Вие сам твръдите, че 75% от успеха на вината е лозето, а останалото е рекламата...
Идеята на това е, че трябва да се положи изключително голямо усилие в лозята. Останалото е по-лесно. Питах колегите-технолози какво искат да им купя, за да правят страхотни вина - машини или нещо друго. Те ми отговориха – нищо друго, освен хубаво грозде и нови бъчви т.е. работата в лозята е много важна.

Кои са вашите конкуренти на бъларския пазар?
Този въпрос ми зададоха преди 2 г. и тогава написаха, че г-н Далаков няма конкуренти. Всички сме в един кораб и гребем. Важното е да гребем в една и съща посока, за да пътува корабът. Затова според мен нямам конкуренти, а колеги, които уважавам, с повечето сме много добри приятели и вървим в една посока.

Защо избрахте картини на художника Никола Манев да стоят на етикетите на елитните ви серии вина?
Той е наш човек, още повече, че е чирпанлия откъдето идва и моят род. Това е българин, който е успял да направи това, което искаме и ние - да продава своята продукция в чужбина.

Коментирай