Първолета Кръстева: В живота няма случайни неща

Първолета Кръстева е на 41 години и както сама казва за себе си, е щастливо омъжена за рисуването. Има две висши образования: бакалавърска степен по Артистичен дизайн и магистърска по Изкуствознание, и двете завършени в НБУ. Занимава се с компютърна графика, интериорен и мебелен дизайн. Участвала е в много изложби и има свои публикации във вестник “Литературен вестник”. Ето какво сподели тя за читателите на Az-jenata.bg:

Как се случи рисуването във вашия живот?
Според мен в живота няма случайни неща.
От емигрантска фамилия съм и се гордея с това. Хората от фамилията от която съм, са хора с характер, трудолюбиви, почтени. Чувствам се у дома и в България, където съм родена, и в Сърбия, и в Македония. Дали са ми българско име.
Прадядо ми Димитър (по бащина линия) избягал от Гръцка Македония, харесал си гр. Враца, построил на един богаташ в центъра на града гостилница, оженил се за една от дъщерите му и основал своя фамилия.
Майката на баща ми – баба Ерса избягала от Сърбия, дълги години живяла при свой чичо (д-р Пендовелин – грък) в гр. София и се омъжила за най-малкия син на Димитър – Гърка в гр. Враца. Баба ми Ерса имаше музикален талант, постоянно пееше и това винаги я правеше “център на внимание”.
Бащата на баба ми Ерса – дядо Еленко Истатков бил един от първите дописници на първия вестник в гр. Пирот.
Родът на майка ми е от с. Баурене, едно невероятно красиво село на 60 км от Враца – този род също е с емигрантски корен – прадядо ми Георги (по майчина линия) дошъл от едно сръбско село Турлак – фамилията от страна на майка ми и до ден днешен носи името на това село – Турлаците. Прадядо ми Георги бил майстор-строител и сам построил първата тухлена къща с външна мъжка и дамска тоалетна в селото, която съществува и до днес.
Майка ми (лека й пръст) бе страшно трудолюбива, честна, умна и амбициозна жена – имаше желание да съм “човек от сцената, на когото да се възхищават”, плащаше за частни уроци не само по изкуства, но и по български език, математика, география.
Радослав Тричков бе наш съсед, по това време живееше с втората си жена – баба Катя. От брака си нямаха деца и ме възприемаха като свое дете. Дядо Тричко бе не само основателят на есперантото в България, но и един невероятен човек и писател, който ми четеше и “ме тренираше” в писането.
От седмата си до четиринадесетата си година се обучавах и завърших профил “Акордеон” към Детска музикална школа в Враца в класа на Лилия Додова.
Тези седем години за мен бяха истински кошмар – играх и български народни танци в танцовия състав към Пионерски дом, Враца, с художествен ръководител Цветан Тодоров, и балет към Школата по балет, дори няколко месеца пях в детския хор към Пионерския дом... до ден днешен не отварям акордеона. Обичам си сръбската музика, пея сръбски песни, когато рисувам или има семейни празници, определено не притежавам таланта на баба ми.
За мое щастие, когато майка ми бе решила да направи от мен “музикант” в една сграда се помещаваха музиканти и художници – бягах от часовете по солфеж и рисувах с децата при художника Петър Къчев с негови материали до деня, в който той се срещна с майка ми и й обясни, че имам талант да рисувам.
Завърших с отличие Каменоделското училище в с. Кунино, изкарах стажа си в ателието на скулптора Илия Беширов, който ме ориентира в областта на дизайна.
Разпределиха ме да работя като художник към КОХУ, Враца, и тогава амбициите на майка ми се обърнаха в полза на медицината... завърших “зъботехника” в ЦИПЗКСОО “Й. Н. Филаретова”, София и 10 години не спирах да рисувам в свободното си време, занимавах се с моден дизайн – мои модели бяха публикувани на страниците на модните списания в Западна Европа, участвах в Първото модно ревю на Мадам Бурда в България със свои авторски облекла (за което съм й истински благодарна – тя ме въведе в модните среди в България), станах един от дизайнерите на Дизайнерска къща “Ариес Уникат” на г-жа Светла Димитрова.
През тези 10 години не спирах да уча – всяка година кандидатствах по ВУЗ-овете в България и ме приемаха какво ли не – не се записвах, възползвах се от дните, които се даваха по онова време като отпуск, за да имам повече време за рисуването. Пишех детски приказки и фейлетони в стила на дядо Тричко.
През 1997 г. реших и записах Артистичен дизайн в Нов български университет, София – завърших го с отличие и стипендия на Фондация “Отворено общество”. По време на обучението ми в НБУ реших, записах и завърших магистратура по изкуствознание.
Преди да почине, майка ми искаше да ме остави “със сериозна професия”, поради което 1 година учих и Право в НБУ.
Първият ми учебен ден в НБУ за мен бе и първият ми работен ден – от 01.10.2009 г. до момента съм секретар на департамент “Пластични изкуства”, преименуван по-късно в “Дизайн и архитектура”.

Кои са основните предизвикателства на заниманието с изкуство?
Считам че за заниманието с каквото и да било изкуство в живота не може да има предизвикателство – човек се ражда с него и не го избира.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Днешната жена е еманципирана.
Считам че е отминало времето, в което е било геройство да си жена.
На жената са дадени всички реални шансове и за лична, и за професионална реализация, дори жената има предимство пред мъжа – може да избира от кого и кога да създаде своето поколение.
Според мен е геройство да си Човек в днешно време.

Любими цвят, вкус, място?
Обичам всички цветове.
Обожавам сладкото.
Любимото ми място са външните стълби на къщата, която наследих от родителите на майка ми – мястото, на което като малка водех философски разговори за живота с дядо ми Първан и усещах миризмата на вкусните манджи на баба ми Мария.

Ваша любима готварска рецепта?
Обожавам да готвя.
Последното, което правих беше баница с локум:
Продукти:
4 яйца
1 ч. ч захар
1/2 ч. ч олио
4 с. л. кисело мляко (непълни)
4 с. л. брашно
1 бакпулвер
1 пакет листи за баница
2-3 кутии локум (с орехи)
по желание се счукват на по-едро още орехи
канела
сироп: 2ч. вода, 2ч. захар,1 ванилия
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват, към тях се добавят захарта, кисело мляко, олиото, брашното и бакпулверът. Това се разбърква добре. На всеки лист по отделно се слага в единия край от локума, който е нарязан предварително на кубчета (откъм късата му страна), листа се поръсва с орехите (по желание) и целият лист се ръси със сместа. Листа е желателно да е върху кърпа, за да се хване в двата края и така да се набере като хармоника, може и да се навие на руло. Нареждат се в намазана тава и се пече в умерена фурна около 30-40 мин. (сместа отвътре трябва да се опече, за да не остане сурово). Приготвя се сиропа, като и двете се поизчакват да изстинат и се залива баницата. Преди да се хапне, трябва да минат няколко часа, за да поеме хубаво сиропа.

Пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
На всички читатели на Az-jenata.bg от сърце пожелавам да са здрави и да имат късмет в начинанията си.