Какво правите, когато си мислите, че никой не ви гледа!

Разглеждайки въпроса дали ние възпитаваме децата или те нас, ще се опра основно на моя 20 годишен педагогически опит като детска учителка и на опита ми като майка на двама прекрасни 22 и 19 годишни студенти.

Много са различни и времената, и децата от нашето детство! Спокойно мога да кажа, че възпитавайки тях се възпитаваме и ние. Моделите от нашето детство, които обаче и днес за съжаление прилагат някои родители, не са актуални. Забрани и ограничения от типа „Не пипай там!“, „Не казвай това!“, „Не прави онова!“ не ни помагат, а по-скоро вредят на децата. Много повече бихме им помогнали, ако обясним на детето какво може да направи, вместо да му забраняваме нередното. А за това се изисква време и внимание от страна на родителите. Някои от тях почти нямат време за децата си и предпочитат вземайки ги от детската градина да ги заведат в детския център в мол-а или в някой друг детски център и там да ги гледат, докато те на спокойствие си изпият кафето и си напазаруват.

Детското мислене все още не притежава аналитичната способност на зрелия индивид, за да направи то само извода: След като това е забранено, значи обратното е позволено! Освен това забраната изобщо не е добър мотив за развитие и възпитание. В работата си винаги гледам да поощрявам децата за добрата постъпка, отколкото само да ги наказвам за лошата. Така според мен те по-бързо оформят ценностната си система. Наградата е много по-ефикасен стимул за развитие на детето в добра насока. Но и с това не бива да се прекалява. При децата потребността от утвърждаване и одобрение не изчезва. Тази потребност води човек през целия му житейски път – нима ние като големи индивиди нямаме нужда от това! Според мен, когато тази нужда е задоволена, човекът изгражда по-добра вътрешна самооценка и увереност в себе си. Ако наблягаме на наказанието, потискаме доброто самочувствие и собствената инициатива към промяна за добро.

Колкото повече забраняваме, толкова повече ограничаваме личната свобода, възможността на децата да се научат сами да вземат решения, да бъдат лично отговорни, инициативни и борбени. А те, повярвайте, имат мнение по всеки един въпрос, дори ние да мислим, че те не са наясно с много неща. В нашето детство като че ли все някой друг вземаше решения вместо нас. Сега обаче времената са други и оцеляват само тези, които са имали шанса да се научат да бъдат инициативни. А това става още в ранна детска възраст.

Промененият социум, информационният 21 век, глобализацията изискват приемането на човек такъв, какъвто е! Утвърждаването на толерантността между децата, а защо не и между възрастните става чрез толериране! В този смисъл днешните деца приличат повече на своето време, отколкото на своите родители!

За финал ви предлагам един текст, който е за всички хора, които правят толкова много за другите, като си мислят, че никой не ги вижда. Всеки от нас – родител, баба, дядо, роднина или приятел – оказва влияние върху живота и възпитанието на едно дете. Как ще докоснеш нечии живот днес? Просто прочетете този текст и може би това ще ви накара да се замислите за въздействието си върху другите!

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота!
КОГАТО мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в него!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижеше за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да си помагаме, грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези, които имат нещо, трябва да дават на тези, които нямат!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен като порасна!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзи в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да си поплачеш!
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм!
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна!
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа: „Благодаря!“ за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам!!!

Честита нова 2011 година на целия екип на az-jenata.bg и винаги внимавайте какво правите, когато си мислите, че никой не ви гледа!!

* * *

Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас