Семейство

Умеем ли да прощаваме грешките на децата си?

Трудната задача да бъдеш родител на тийнейджър

17.12.2012г. / 17 31ч.
Петя Зефирова
Снимка: Sxc.hu

Снимка: Sxc.hu

Тези от вас, които имат тийнейджър вкъщи, веднага разбират, че става дума именно за тях. Точно когато си мислите, че вече всичко сте чули и видели от него, вашият тийнейджър ви поднася такъв гаф, че направо ви се завива свят от изненада. Нека не се самозалъгваме – всички знаем за проблемите на пубертетската възраст, но едно е да четеш за тях или да наблюдаваш отстрани какво се случва на другите, и съвсем различно когато попаднеш в центъра на събитията и си едно от действащите лица.

Свързани статии

Съвсем нормално е за децата на тази възраст да правят много грешки в процеса на израстване (както физически, така и емоционално). Точно затова е изключително важно да се научим да приемаме по-хладнокръвно техните грешки и най-вече да можем да им прощаваме за тях. В противен случай връзката с децата ни се превръща в един възел от болка и емоционално напрежение и за нас и за тях. Повтарянето на едни и същи думи, изтъкването все на старите и изтъркани аргументи в споровете с децата относно тяхното мислене и поведение, има опасност да вгорчи живота ви за дълго време. Можем ли да избегнем подобни грешки и как да запазим здрава и хармонична връзката с детето си в трудните години на пубертета му?

Научни изследвания доказват, че развитието на мозъка продължава и след навършване на 20. Става дума за тази част от него, която отговаря за логиката, рационалното мислене и контрола върху импулсивните действия. Често се случва тийнейджърите да съжаляват за необмислените си решения и постъпки, обяснявайки поведението си с моментен, неконтролируем импулс. Оказва се, че това има своето научно обяснение и знаейки този факт, ще успеем да превъзмогнем гнева и разочарованието си от поредния гаф на детето.

Не бива да зацикляме върху конкретна лоша негова проява с дълъг и разгорещен дебат на висок тон. Далеч по-ефикасен метод е да определим и хладнокръвно да приложим наказание, което ще окаже добро и възпитателно въздействие върху детето ни. Спомнете си как процедира полицаят, който ви спира на пътя за превишена скорост, неправилно изпреварване или невключени светлини – пише ви акт и си плащате глобата. (Е, става дума за идеалния полицай, не за: „Кво праим сеа?...“). Възприемайте без излишни емоции грешките на вашия тийнейджър. Подходящото наказание ще охлади страстите и ще даде шанс и на двете страни да продължат напред.

Колкото по-често и отблизо общуваме с децата си, толкова по-голям шанс им даваме да коментират проблемите си и да получават от нас очакваната помощ и подкрепа. Знаем колко често самите ние имаме нужда просто да споделим това, което ни тежи и тревожи. Опитайте се вечер да намерите поне четвърт час време и да го прекарате насаме с детето (без включен телефон, компютър или телевизор) и го провокирайте да говори с вас за обикновените неща от отминалия ден. Да се научим да сме добри слушатели е от изключително значение. Само фактът, че го изслушваме спокойно и без да го прекъсваме вече означава за детето ни, че то е важно за нас и неговите проблеми и емоционални преживявания са наш приоритет.

Всеки човек има нужда от одобрението на околните за да е мотивиран в работата, учението и едва ли не във всички дейности от ежедневието ни. Това с още по-голяма сила важи за тийнейджърите. На повечето от тях се струва, че през 95% от времето родителите и учителите им ги критикуват за грешките, които допускат. С времето се оказва, че всеки разговор с възрастните е потенциален конфликт... Децата ни имат нужда да бъдат поощрявани за положителните си постъпки, действия и намерения. Не пропускайте да изразявате пред тях одобрението си всеки път, когато те го заслужават. По този начин стимулирате самочувствието и положителната им самооценка, макар и да не си дават винаги сметка за това.

Да бъдеш родител на тийнейджър, погледнато отстрани, може да изглежда доста неблагодарна работа, но можем да се надяваме и да вярваме, че един ден след години порасналото ни дете ще ни благодари за търпението и за това, на което сме го научили.

Коментирай