Още преди да се роди детето родителите имат големи планове за него. Но вероятно никой не ги е предупредил, че в отглеждането и възпитанието на децата всекидневно ще допускат грешки, които макар и малки според тях, един ден могат да се окажат главната причина за проваленото бъдеще на децата им. Вижте кои са най-често срещаните грешки, които могат да провалят децата като личности.

Свръхзакрила

Живеем в динамично ежедневие, в което децата са по-информирани от всякога за случващите се събития. Всеки родител иска да опази детето си от новините за убийства, отвличане и трафик на деца, наркотици и т. н. Редица изследвания показват, че тийнейджърите, които са твърде покровителствани от родителите си са изложени на по-голям риск от беда, за разлика от връстниците им, които са третирани от техните родители като отговорни и големи хора.

Прекалената загриженост на родителя често поставя децата в клетка. Те не излизат с приятели, нямат социални контакти, забранени са им неща, които техните съученици могат да си позволят да правят, като това да посетят кино с връстниците си и т. н. Тази затвореност в даден момент от живота на детето ще даде негативни резултати. В такива семейства, ограничаващи свободата, подрастващите деца често посягат към наркотици или изпадат в тежки депресии.

Липсата на стабилност

Средата, в която растат децата е много важна. Стабилната среда изгражда отговорни хора със стремежи и цели, които да постигнат в живота. В стабилността на семейството се включват и общите планове на всички членове. Планове за време, което да прекарват заедно, то да е достатъчно, моментите да са забавни, поучителни. Стабилността се свързва и с извънкласната дейност на детето.

Всяко дете се нуждае от допълнителни ангажименти, които да го изградят като една положителна личност като уроци по музика, посещение в спортна зала. За тези активности децата няма как да се справят без ангажираността на родителя.

От друга страна семейство, в което липсва един родител, а другият е забравил, че изпълнява функциите на майка и баща, също възпитава едно дете, което намира утеха в агресията към връстниците си и не намира смисъл в това да се учи и да гради бъдещето си стъпка по стъпка. Затова родителите неслучайно са отговорни за основата на това, което детето получава в живота като първи уроци.

Дали е добре да бъдете най-добрият приятел на детето си?

В известен смисъл – да. Хубаво е детето да може да споделя всяка негова радост и тревога, да пита за всичко, което го интересува. Но не забравяйте, че между поколенията има граница. Когато детето приема родителя си за най-добър приятел, често се случва майката (например) да губи своите правомощия. Загрижеността на родителя не винаги помага в сложните ситуации, в които детето ще попадне. Учете децата как да реагират в тези ситуации, учете ги да изготвят стратегии.

Още по темата

Липсата на отговорност

Децата се изграждат като отговорни личности, когато бъдат възпитавани, че всеки носи някаква отговорност за думите и действията си. Децата трябва да бъдат поставяни под отговорност когато лъжат, мамят, крадат. Когато това се възпитава у тях още от ранна детска възраст те бързо се запознават с последствията от неподходящото поведение.

Липса на комуникация

Липсата на комуникация е една от основните грешки, които допускат родителите. Под комуникация се разбира не само ежедневните проблеми и обсъждане на това как е минал денят на детето, а и разговорите за наркотици, секс и т. н. Затварянето на вратите на комуникацията особено пред тийнейджърите би ги тласнало в една неправилна посока, в която те ще търсят съчувствие, разбиране и съвет от техните връстници.

Не им дават възможност да пораснат

Разговаряйте с детето като с голям човек. Прекарвайте достатъчно време, в което да му поднесете необходимата информация на разбираем за него език. Не забравяйте, че децата няма да бъдат цял живот деца. Оставяйте ги в процеса на израстване постепенно сами да се грижат за себе си. Например, когато вашата дъщеря е на 17 години и иска да си намаже сандвич с най-острия нож, не й отнемайте това право. Разбираемо е, че се страхувате да не се нарани, но подобни ситуации не подготвят децата за живота, който им предстои.

Не вярват в децата си

Всяко дете има мечти, стремежи. Понякога се случва родителите да не вярват достатъчно във възможностите на децата си. Малките биват подценявани, сравнявани с техни връстници. Това възпитава една неувереност в собствените възможности и вече като зрели хора, порасналите деца ще бъдат също толкова несигурни в техните стремежи и възможности.