Януш Корчак е един от най-смелите и безкористни мъже, живели на тази земя. Роден като Хенрик Голдшмит през 1878 г. във Варшава, той остава в историята не само с книгите си за деца и родители, но и с една невероятно благородна постъпка.

Полският евреин получава шанс да се спаси от лагерите на смъртта през Втората световна война, но вместо това повежда своите ученици към газовата камера. И умира заедно с тях - със своите стотици деца, за да не бъдат сами в последния си час.

Корчак е известен педагог, писател и лекар.

Въпреки голямата си любов към децата Корчак категорично решава да няма свои биологични, за да има повече време и сили да се посвети на тези, останали без родители. Става директор на дом за сираци с еврейски произход във Варшава и възприема всеки един от възпитаниците си не просто като ученик, а като свое собствено дете. Корчак им отдава цялото си време, всичките си надежди и усилия, прилагайки своите иновативни за времето си методи на възпитание.

Но освен за децата, той започва да създава и множество наръчници за родители. С възгледите си как трябва да се възпитава младото поколение Корчак прави истинска революция в педагогиката и става един от основоположниците на правата на детето – от сигурност, от грижи, от свобода.


Статуя на Януш Корчак и неговите ученици в музея за Холокоста в Йерусалим. Снимка: Reuters

Той прилага уникалните си педагогически методи и създава не просто сиропиталище, а училище, в което всяко дете е личност и има своята свобода. Той е до тях дори, когато нацистите качват във влаковете на смъртта под строй всички деца от сиропиталището. Дестинацията е лагерът Треблинка. Там Корчак умира в газовите камери, заедно със своите ученици. В последните си часове, хуманистът държи в ръцете си най-малките дечица от своите ученици и им разказва приказки, за да не усетят страх и отчаяние.

Не искаме да ви натъжим с тази история, а да ви вдъхновим да бъдете добър пример за децата си, да ги уважавате и да се отнасяте към тях с обич.

Ето и някои от най-мъдрите съвети, които Корчак отправя в книгите си към родителите:

Не очаквай твоето дете да бъде такова, какъвто си ти или каквото искаш то да бъде. Помогни му да стане не като теб, а като себе си.

***

Не търси от детето отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може то да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг,  той  - на трети. Това е необратимият закон на благодарността.

***

Не вменявай на детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на старини. Каквото посееш, такова ще порасне.

Не се отнасяй високомерно към проблемите му. Животът е даден на всеки според силите му и бъди сигурен – на него му е тежко не по-малко, отколкото на теб, а може би и повече, тъй като няма опит.

***

Не го унижавай!

***

Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им повече внимание, защото не ни е дадено да знаем кого ще срещнем в детето.

***

Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете, просто помни: направеното за детето е недостатъчно само, ако не е направено всичко възможно.

***

Детето не е тиран, който ще завладее изцяло твоя живот, не е само плод от плът и кръв. То е онази скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и разпалваш в нея творческия огън.

***

Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото това, което не искаш да причинят на твоето.

***

Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, порастващо. Когато общуваш с него, радвай се, защото детето е празник, който все още е с теб.