Как да се справим със стреса при неуспех?

За да не автоматизирате реакция като “Никога няма да се справя с това”, “Как можах да бъда толкова глупав?” и т. н., няколко пъти в деня спрете и се запитайте “Защо се упреквам сега?”
Съществуват два случая, при които стресът, създаден от мислената самокритика, е особено опасен:
предшестващ важно изпитание
следващ неочаквано затруднение
В тези моменти е важно да погледнете колкото е възможно по-обективно това, което е на път да се случи или току-що се е случило. Най-добрият начин е да се дистанцирате от себе си. Представете си, че виждате събитията през очите на добър приятел. Представете си какво ще ви посъветва той.
Когато сме несправедливо критикувани от останалите, обикновено бързаме да се защитим. Но ако критиката идва от нас, по-вероятно е обвиненията да останат неопровергани. Ако някой ви каже “Ти си глупак”, вероятно вие разпалено ще започнете да го оборвате с много примери. Докато ако сам си кажете “Аз съм глупав” най-вероятно е пасивно да приемете тази вредна и несправедлива присъда.
Помислете дали не сте попаднали в някои от капаните на ирационалното мислене, за което говорихме. Всеки път, когато уловите негативна мисъл или изказване, неутрализирайте я веднага с по-реалистичен коментар.

Как да се справяме със стреса на критиката?

Един всеизвестен виц за бизнеса гласи: Има два вида критика – деструктивна, когато шефът казва, че сте идиот и конструктивна, когато шефът прецизно ви обяснява защо сте идиот.
За съжаление голяма част от работодателите вярват, че това са единствените начини за критика.
Нищо не можете да сторите, за да промените критичния шеф, съпруг/а/, но бихте могли да направите много, за да намалите стреса, който несправедливата и деструктивна критика създава.
Първо трябва да разберете дали критичната забележка има някакво основание. Проблемът е как да останем достатъчно обективни, макар и ужилени от критиката, за да разграничим полезното и обидното.
Една техника:
Запишете забележката на малко листче, което да се побира на дланта ви.
Сега си задайте 5 въпроса
1. Тази критика заслужава ли моето уважение? – дали ви критикуват от позицията на повече знания, умения, опит. Ако отговорът е “не” свийте кутрето.
2. Разумна ли е критиката? – поднесена ли е по начин, по който да подобри работата ви или е атака на личността ви. При отговор “не” свийте безимения пръст
3. Реалистична ли е? – Всеки път, когато сте обвинени за нещо извън вашия контрол, смятайте критиката за нереалистична и свийте средния си пръст.
4. Уместна ли е критиката? – има ли отношение към настоящия проблем. Ако честно можете да кажете “не”, свийте показалеца.
5. Рационална ли е критиката? – ирационалната често е плод на завист, ревност, невежество. Ако отсъдите, че е ирационална, свийте и палеца си върху листчето, смачкайте го, изхвърлете го и забравете за критиката. По този начин ще прогоните болезнените емоции. Представете си, че изхвърляте стреса в кошчето за боклук.
Да предположим, че не сте свили всички пръсти. Самият факт, че сте стигнали до такова заключение, прави критиката полезна и конструктивна. Помислете как да избегнете подобни критики в бъдеще. В същото време намалете стреса, като използвате ПИН подхода – позитивно, интересно, негативно. Започнете с позитивните черти на критиката, след това потърсете нещо интересно, независимо дали е или не е позитивно. Едва тогава се спрете на негативните аспекти.
Никога не реагирайте на критиката в момент на гняв, паника, обида. Отложете по-задълбочения анализ като се успокоите.

Още начини да се справяте със стреса, независимо от какво естество:
Изберете вашата техника за релаксация!
Изразявайте чувствата си – това действа като обезопасяващ клапан.
Химическите анализи на сълзи, в резултат на силна емоция показват, че те значително се различават от сълзите например при рязане на лук. Плачът премахва химическите вещества, отделени при стрес и възстановява химичното равновесие на тялото.
Разговаряйте с приятели, споделяйте – подкрепата и комфорта на семейството и приятелите са мощен антидот на допълнителния стрес. Щом веднъж кризата е преодоляна, незабавно предприемете нещо, за да намалите свръхзависимостта от приятелите или семейството и отново поемете отговорността за собствения си живот.

Продължение от