Семейство

Как да накарате децата да ви слушат?

Използвайте по-малко думи

09.06.2023г. / 13 51ч.
Мария Василева
Снимка: istock

Снимка: istock

Ако имате дете (или деца), няма как, просто наистина няма как през съзнанието ви да не е минавал един въпрос: „Защо детето не ме слуша?“ В такива моменти вероятно започвате да губите кураж, да се обезсърчавате, да мислите как нямате никакъв авторитет пред детето и то не ви уважава. Толкова ли е сложно? Трябва ли отглеждането на едно дете да е свързано с някакви специални умения? В следващите редове ще ви предложим няколко лесни методики, с помощта на които ще накарате детето ви не само да слуша, но и да ви чуе наистина. Ето ги и тях:

Бъдете на едно ниво в комуникацията

Ако искате детето наистина да ви чуе, уверете се, че привличате вниманието му. А това означава зрителен контакт. Често пъти ние говорим на децата си отдалеч, обърнати с гръб, или дори от другата стая. Респективно – те не обръщат внимание на това, което ние ги питаме. Можете дори да правите следното – да приклекнете леко, за да достигнете ръста на детето и да го погледнете в очите. Така можете да бъдете уверени, че то не само ви чува, но и вижда, укрепвайки комуникацията си един с друг.

Идеи за детски игри, които развиват интелекта

Опитайте се да използвате по-малко отрицателни команди

Казваме ги всеки ден и очакваме, че децата ще се подчинят безропотно и забравяме, че те все пак са деца. Съзнанието им работи по малко по-различен начин от нашето. Когато кажете на детето си: „Не докосвай брат си“ например, такава отрицателна команда, съдържаща в себе си „не“ и „недей“, изисква от него „двойна обработка“. Детето трябва да си отговори на въпросите: „Какво тя НЕ иска да правя“ и „Какво тя иска да направя вместо това?“. Това е объркващо и противоречиво. Когато казвате: „Не докосвай брат си“, детето трябва да спре настоящото си поведение и да определи подходящото алтернативно поведение – „Ако не мога да го докосна, означава ли това, че не мога да го прегърна?“ или пък „Мога ли да му „дам пет“?“ Вместо това кажете на детето си какво ДА прави. Например: „Бъди по-внимателен и използвай по-нежни движения, когато докосваш брат си“ или пък „Брат ти не иска да бъде докосван в момента, така че, моля те, дръж ръцете си скръстени, когато сме в колата.“

5 вреди, които нанасят твърде критичните родители

Благодарете предварително

Помогнете на детето си да направи правилния избор, като просто изразите по-голяма вяра в него и неговите способности. Вместо: „Не искам да виждам отново дрехи по пода!“, кажете: „Благодаря ти, че ще прибереш дрехите си на мястото им, след като се съблечеш.“ Можете да се изненадате, но и възрастните и децата ще оправдаят вашите очаквания ако ги изказвате по положителен начин. Когато уведомите децата предварително, че им вярвате, че те ще направят правилното нещо, така отваряте комуникационните линии помежду ви и ще увеличавате вероятността задачата да бъде изпълнена.

60 позитивни фрази, които да казвате на децата си

Спрете да повтаряте едно и също

Ако вече сте помолили за нещо или пък сте задали въпрос, но не чувате отговор, не го повтаряйте. Явно не сте привлекли вниманието на детето и то не ви слуша. Вместо да се ядосвате и да започнете поредния безсмислен спор, уверете се, че имате вниманието на детето и тогава продължете с комуникацията.

Най-честите грешки, които правим при възпитанието на децата

Използвайте по-малко думи

Повечето от нас разводняват посланието и губят вниманието на детето, използвайки прекалено много думи. Когато давате инструкции, използвайте възможно най-малко думи. Например, след като сте се прибрали от разходка, посочете хвърленото на пода яке и кажете: „Якето, моля.“ Ако детето не отговори, вземете якето, подайте му го, усмихвайки се и кажете: „Якето да се закачи, моля.“ Ако детето отново не ви слуша, сложете якето на мястото, където детето е вперило поглед в този момент. За децата подобни изисквания като закачването на якето на закачалката след разходка не са важни, но ако останете весели докато изразявате очаквания, поставяйки твърди, ясни и дори любезни ограничения, тогава децата са много по-склонни да ви сътрудничат.

Защо детето не ни слуша?

Коментирай