Да даваме ли джобни на учениците и по колко?

Всеки родител е изправен пред този въпрос – от кога и по колко джобни да дава на детето си.

И затова е хубаво да го обсъдим, защото той хем е злободневен, хем философски. Отношението към парите и културата на харчене са едни от основните точки във възпитанието на всеки човек. Или поне би трябвало да е така.

Дали детето ще стане разсипник, скъперник, спестовник или ще може да планира правилно бюджета си, зависи именно от тези първи години.

И може би не толкова количеството на парите е водещо, колкото отношението ни към тях.

Детето трябва да бъде научено да подрежда приоритетите си и само да прецени какво да избере с наличните пари. Дали би искало да изхарчи всичко веднага или да задели и за следващия ден.

Но от колко годишно може да му се повери да носи пари в джоба си? И по колко левчета?

Първи клас е добро начало, въпреки че повечето учители не желаят децата да носят в училище пари, за да не стават излишни дрязги и инциденти.

Първо децата трябва да се научат да пазят поверените им финанси и да ги приемат именно като поверени, т. е., да се чувстват отговорни за тях.

Също така те трябва да уважават и парите на другите деца, да не проявяват агресия към тях. Още на тази възраст децата трябва да знаят, че вземането тайно и на двайсет стотинки от другарчето си е кражба, неравностойната размяна – измама.

Това са толкова очевидни правила, но ако просто ги натрапим на децата със заповедната интонация: Това не, това не, това не... и децата навлязат в света на възрастните, възприемайки го като един свят на забрани, много вероятно е да започнат от рано да имат своите тайни. Включително и относно парите. От къде ги вземат и за какво ги харчат.

Другият шокиращ момент е когато родителите в страх децата им да не останат гладни или да бъдат отхвърлени от другите деца, които имат повече парички, започват да дават на децата си все повече и повече пари.

Как ви се вижда джобните на първокласник да са 10 лв.? Лично на мен ми се струва безотговорно, дори за родители милионери? Още повече, че тези пари най-често биват инвестирани в няколко коли, снакс, чипс и кроасани.

За съжаление това се предлага в голяма част от училищните лавки. И повечето от малките ученици се надпреварват да купуват, когато нямат други забавления. А едва ли това е най-добрата грижа от страна на родителите и на училищните власти. Едните да дават все повече и повече джобни, а другите да предлагат единствено junk food.

Спрягаше се идеята за закуска малките ученици да получават безплатно топло мляко, след това морков и в крайна сметка в момента първокласниците не получават нито едното, нито другото. Вместо това “богатите деца”, които получават джобни безразборно се тъпчат с хрупкави снаксове и други подобни лакомства. Кой е виновен?

Затова лично на мен ми се струва, че обучението по финанси – 1 част е по-добре да се извършва извън училище. Да даваме на детето да разполага с някакви джобни, а то да прецени кога и за какво да ги похарчи, когато излизаме заедно до супера, на кино или на разходка.

А за училище в зависимост от това колко време ще прекара там да слагаме в чантата на малкия ученик било то сандвич, ябълка, сок или каквото сме приготвили за хапване у дома. Здравомислещите и загрижени за здравето на децата учители също препоръчват да не се дават на малките ученици парички, а в чантата да им се слага закуска и вода.

Какви са вашите препоръки към родителите – да дават или да не дават пари на малките ученици? И от каква възраст да го правят?

* * *

Левичарството – недъг или подарък?
Родители, говорете с децата си!