За любовта в дълбокото и оттатък него

Казвате, да обичаш дълбоко, значело да забравиш себе си. Да, прави сте. А задавали ли сте си въпроса какво значи да обичаш още по-дълбоко? Толкова дълбоко, че да не можете да му определите края? Според мен, това значи точно да си спомниш себе си! Да си спомниш това, че ти си самия живот. И най-сетне да осъзнаеш, че животът и любовта са едно неделимо цяло. До границата на дълбокото човек осъзнава, че за любовта си е склонен да се откаже от някои други свои по-маловажни потребности. А оттатък тази граница той осъзнава, че всъщност тези маловажни потребности са толкова нищожни наистина, че дори не си заслужава да ги мисли, защото само отклоняват паметта му от самия себе си.

...

Няма по-голяма проява на егоизъм от любовта. Самият живот съществува от егоизъм. Един път човек осъзнал, че даването му се връща като благодат „тъпкано“, под натиска на изконния егоизъм в съзнанието му той иска още и още от тая благодат – извор на щастие. Ето, това е фазата на обичане по-надълбоко от дълбокото. И още нещо, характерно за тая фаза – в нея човек разбира, че е открил истинското щастие – щастие, изчистено от терзания дали някъде някой нещо не му дължи, дали някъде с нещо не се е минал. Т. е., ако все така смяташ, че от истинската любов боли, значи все още си отсам границата между дълбокото и по-дълбокото... За съжаление, малко са хората успели да минат тая граница. Във всеки случай, най-близо до нея винаги са били и ще бъдат майките с любовта си към децата. И това е повече от логично, защото децата са продължението на самия техен живот.

...

Мисля си, че ако човечеството можеше да прогледне тая проста истина, да осъзнае колко малко е нужно за да прескочи границата, не просто светът ще стане по-добър, а ще скочим на по-горно ниво на еволюцията си.

Есето е от Аги Так, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“