Споделяме ли всичко с любимия?

Аз доскоро мислех (доста наивно), че трябва да си казвам абсолютно всичко, но май се оказва, че има неща, които се налага да запазя само за себе си и това донякъде е в плюс за връзката ми... Греша ли?

Тази дилема може да обърка наистина всеки. Принципно от малки, израствайки в страна с християнска култура, би трябвало да ни учат, че лъжата е лошо нещо и че човек трябва да поема отговорност за своите постъпки и грешки. Но в един момент се оказва, че нещата не стоят точно така. Ако споделяме всичко, понякога може да не ни разберат така, както очакваме, да го изтълкуват погрешно или да се подиграят с чувствата ни. Някои мъже са изключително ревниви и дори невинно споделяне може да предизвика патологични отклонения. Същото важи и за онези, които са прекалено избухливи и обидчиви. Такива изблици могат да секнат желанието за взаимност и у най-влюбената и желаеща да споделя жена. Да не говорим, че понякога мъжете се отегчават от женските тревоги, смятайки ги за несъществени и безпредметни. Може би това е и основната причина да има дами като NAGGER, които смятат, че:

Мъжът трябва да те знае от кръста на долу – което е мъдрост, почерпена от баба й.

Не всичко споделям, но и не го лъжа.

Ако това е наистина мъдростта на миналите поколения, визирайки патриархалното ни минало можем да си направим извода, че половинките в България нямат дълга традиция в споделянето. Тогава е било нормално, защото браковете са били даденост, не е било задължително двама да са влюбени, че да са женени. Откъдето следва, че жената може би е живяла в свой собствен емоционален свят, който не е имал много общо с битовия такъв. Дали това е така и в съвременността, когато ограничението да си обвързан, защото така трябва е отпаднало. Или не съвсем? Може би и в днешно време има хора, които се обвързват с някого, по причини, които не включват емоционално припокриване, доверие и споделяне. Или може би именно липсата на споделяне води до раздяла в емоционален план и от там физическа и юридическа такава?

Polika смята, че за да се запази едно взаимоотношение трябва да се намери баланса.
Интересна тема, накара ме да се замисля аз как постъпвам. Според мен откровеността понякога е нож с две остриета, не одобрявам лъжата в никакъв случай, но мисля, че всеки трябва да прецени какво трябва да каже или да премълчи. Както всичко друго в една връзка и тук е необходима златната среда.

Докато Оbarkanata задава един много ключов въпрос, върху който би трябвало да се замислим – дали когато премълчаваш съвестта ти е по-чиста, отколкото когато лъжеш? Как бихте коментирали вие? Ако имате мнение по въпроса може да го изразите във форума на Аз жената на следния адрес:
forum.az-jenata.bg

Коментар: Ако си на 38 и най-хубавите ти години са минали в борба за собствен дом и място под слънцето... понатрупала си вече 90-ина килограма и почти нямате какво да си кажете с мъжа до вас – как бихте запалили тръпката, как бихте го накарали да повярва, че вие сте най-секси... как изобщо бихте вкарали малко живот, мъничка тръпчица в тези сиви гадни дни... Отчаяна сте, чувствате се нежелана, необичана, почти ненужна, а обичате, вярвате в любовта, вярвате в красивите летни нощи и романтичната прегръдка... копнея за тези неща, но вече не съм секси, не съм млада, той не ме желае, а казва, че всичко е наред... Лесно се пишат статии, но живота е друго. С поздрав!
Нели П. 37 г.

Коментар: Нели, нали затова се пишат статиите, за да почерпим от опита на другите и да знаем как да постъпим в дадена ситуация. Познавам жени, които са и на повече от теб, но това не им пречи да се чувстват секси. Е, не в очите на собствения им мъж... Един мъж дори и да има най-сексапилната жена до себе си, винаги ще гледа чуждото. Това, че твоят мъж вече не гледа със същите очи, с които те е гледал в началото, не бива да те кара да мислиш, че си грозна или дебела. Огледай се наоколо – все ще има един на който му харесваш, дори и да не е твоя мъж; просто може би още не си го забелязала!? Направи нещо за себе си – диета, фитнес, промени нещо във външния си вид, за да се харесаш ти в собствените си очи, а другото според мен само ще дойде. Имай вяра в себе си. Пожелавам ти успех и се надявам да грейне слънце и на твоята улица. Поздрави.
Анна К., 32 г.