Тибетската гъба, наричана още кефир (kephir, kewra, talai, mudu kekiya, milkkefir, búlgaros) е ферментирала млечна напитка. Популярна е най-вече в Русия и се смята, че идва от тибетските, монголските и тюркските племена.

Поне веднъж в живота ни някой ни е предлагал да си отглеждаме тибетската гъба и да изпробваме чудодейните й качества. Особено след резкия спад на доверието в традиционната медицина, подобни нетрадиционни лекарства са направо хит.  Дори да не помагат - не вредят, което за съжаление не може да се каже за лекарските грешки.

Като се помъкнеш една година безрезултатно по лекари, започваш да се ослушваш за всякакви бабини съвети, които са помогнали някога на някого. А и да не са помогнали – може пък ти да си първият, все пак се случват чудеса. Дали е правилна или не тази народофилософия, факт е, че всеки се лекува както и с каквото му попадне.

За щастие тибетската гъба или така нареченият кефир има доста богато минало и изпитани лечителски свойства. Така, че и да не ви излекува от конкретната болест, поне ще засили имунната ви система, ще регулира стомашно-чревната дейност. Може да се случи да ви изцерите колита,  или да ви нормализира стомашните киселини, да намали подуването на стомаха и с една дума - да ви осигури редовен и здрав стомах, стига разбира се да нямате по-сериозни проблеми. И може би трябва да я пиете достатъчно дълго време.

Тибетската гъба също така регулира кръвното налягане, действа благотворно върху сърцето и кръвообращението, черния дроб и бъбреците. Лекува кожни заболявания, помага при заболявания на нервната система: безсъние, нервност, хиперактивност, действа като успокоително

Наричат я още гъбата на дълголетниците, защото се смята, че регулирайки процесите в човешкото тяло, освобождавайки силите му да се самолекува, тя го подържа по-дълго здраво.

Кефирните зърна са малки бели, меки и нежни топчета, подобно на мини съцветия от карфиол. Не са особено претенциозни и са лесни за отглеждане в домашни условия.

Вземате дори и съвсем малко количество кефирени зърна. Измивате ги добре, но не е задължително. Това, което трябва да спазвате е да не използвате метални съдове и прибори, защото вредят на тибетската гъба. Използвайте само стъклени буркани, пластмасови цедки и дървени бъркалки.

Кефирът ферментира за 24 часа на стайна температура. Трябва ви съвсем малко количество от гъбата, което трябва прибавите към хладко прясно мляко, (без значение краве, овче или козе).

Кефирните зърна могат да ферментират и в мляко, което не е от бозайници. Например: соево, оризово, кокосово мляко, както и всякакви захарни разтвори, включително плодови сокове, кокосова вода, неферментирала бира, джинджифилова бира. Най-популярният разтвор е този на вода и захар.

В случая ще говорим само за кефира, който се получава от прясно мляко, защото само тази технология сме усвоили. Както казах по-горе поставяме тибетската гъба в стъклен съд с мляко, съотношението е 1:10, но дори да объркате няма страшно. Ако млякото е повече и след като го оставим за 24 часа на място недостъпно за слънчева светлина, все още не се е подквасило, просто можем да го оставим за по-дълго време. Оптималната температура е около 20 градуса, но процесът може да се извърши на практика между 18 и 28 градуса.

Колонията от гъби си расте, а от вас се иска само да сменяте млякото. Създайте си навик всяка вечер или през вечер да прецеждате млякото с гъбата през гевгир или цедка и да й слагате ново.

Вече готовото мляко представлява нещо като айрян, което може да консумирате веднага или да го оставите в хладилника. Смята се, че допълнителната ферментация увеличава фолиевата киселина и намалява лактозата. Колкото повече седи, толкова по-кисело и ферментирало става.

Когато тибетската гъба ви се размножи, може да дадете на някой друг ентусиаст или пък да приготвяте повече количество кефир.

Предполагам, че в един момент на човек му омръзва да се грижи за тибетската гъба. Най-прекрасното е, че кефирените зърна могат  да се изсушат и да се съхранят за дълго време. Трябва само да се измият с преварена хладка вода и да се оставят върху марля да изсъхнат. След това се слагат в найлоново пликче и се посипват със сухо мляко. По този начин може да ги съхранявате в хладилник или шкаф повече от година.

В случай, че искате да не ползвате тибетската гъба по-малко време може да я държите в буркан с мляко в хладилника, но на всеки 7 -10 дни трябва да сменяте млякото. По-този начин може да съхраните кефирените зърна около месец.

Когато решим да използваме тибетската гъба отново, просто измивате зрънцата и ги поставяте в прясно мляко, колонията започва да се възстановява. Единствено първите 5-7 дни не трябва да консумирате млякото, докато не се възстанови гъбата и не възвърне лековитите си свойства.

Хубаво е, че кефирът е не само полезен, но и вкусен. Подходящ за всяка възраст. Може да го овкусявате с различни плодове: банани, ягоди, малини, праскови; да му добавяте мед, захар, кленов сироп; да си приготвяте вкусни шейкове с различни аромати: канела, ванилия. Смята се, че най-здравословно е кефирът да се пие преди хранене или преди сън.

Струва си да опитате - вкусно и лековито, а както казах в началото и да не помага точно във вашия случай, със сигурност няма да ви навреди.

Снимка: Вергиния Генова

Прочетете още: