Възможно ли е да контролираме паметта си?

Всеки човек в един момент си е пожелавал да има власт над паметта си, за да забрави нещата, които са го наранили, да погребе тежките спомени и да съхранява в съзнанието си само преживяванията, които са му били приятни... но това не е никак лесно. Всъщност се получава точно обратното: травматичните спомени ни спохождат отново и отново, докато дребните радостни преживявания се размиват в ежедневието.

Кои са механизмите, които определят постоянството на спомена? Как мозъкът ни подбира кое да запамети и кое да изхвърли? Върху тези въпроси са работили екип от аржентински и бразилски учени и резултатите, които са налице отварят нови врати за борбата с посттравматичния стрес и болестта на Алцхаймер.

В последните 40 години много изследвания са направени върху механизма за формиране на спомена, но не и върху процеса на неговото съхранение. А именно съхраняването на спомените е тайната на паметта ни.

Чрез много лабораторни опити с плъхове, латиноамериканските учени откриват защо някои спомени изчезват, а други остават. Набелязани са потенциални насоки за терапия, която да накара конкретен спомен да избледнее или да стане по-ярък.

Кой е ключът към забравата?

Свързани статии

9 мъдри съвета за здрави нерви

7 начина да бъдем здравословни егоисти

Напитки, които пречат на остаряването

Новите изследвания откриват една фаза във запомнянето, която включва хипокампуса – зона, разположена между страничните вентрикули на мозъка. В тази така наречена „фаза на постоянството“, която протича от 10 до 12 часа след събитието, се отделя допамин. Той предизвиква освобождаване на протеини в хипукампуса и от тяхното количество зависи дали преживяното ще бъде запомнено завинаги, или изтрито от паметта. Чрез въздействие върху отделянето на допамин в точно определен момент, може да бъде стимулирано или завоалирано запомнянето на факти и събития.

Означава ли това, че в бъдеще ще можем по изкуствен начин да управляваме паметта си, да подбираме събитията, които искаме да запомняме и да изтриваме тези, които смятаме, че ще ни носят само негативни емоции? Вероятно – да, но от чисто етична гледна точка, не би трябвало да се стремим към подобни „постижения“. Нима единствено позитивните преживявания ни изграждат като личности?

При всички случаи чрез придобитите знания сме крачка по-близо до намирането на отговори на много въпроси, засягащи последствията от травматични преживявания и мозъчната склероза.