Борбата за живот на един млад баща

Историята на Анатолий е разказ за млад мъж и баща на прекрасна дъщеря, минал през ада, заради коварна болест.

Само 31-годишен, откриват тумор между белите му дробове с размери 10х6 см. В България категорично отказват да приложат лъчетерапия и му предписват химиотерапия, но само след няколко сеанса установяват, че туморът расте.

От приятели Анатолий чува за Анадолу Медицински Център в Истанбул. Свързва се с координатора за България Мустафа Мехмедов, изпраща му изследванията си и не след дълго вече е на преглед. За съжаление. лекарите потвърждават диагнозата.

Проф. Зафер Гюлбаш, специализант на американския „Johns Hopkins“, завеждащ отделението по хематология, му дава само 20-30% шанс. Още тогава му казва какви терапии ще приложи, какъв метод на лечение ще предприеме, колко ще продължи всичко и какво ще му струва. Анатолий решава, че ще се лекува в Анадолу Медицински Център и така започва истинското предизвикателство в неговия живот, свързано с най-голямата надежда – надеждата за живот.

Лечението, предписано от проф. Гюлбаш започва с химиотерапия, след това – над 20 курса лъчетерапия, докато идва време да мине през най-тежкото – трансплантация на стволови клетки.

„Взеха клетки от самия мен, имаше риск да не ги приема обратно“ – си спомня Анатолий.

За щастие, организмът му приема пречистените клетки. След трансплантацията, в продължение на 40 дни Анатолий живее като в кувьоз – имунната му система е като на новородено.

Анатолий с проф. Гюлбаш.

На 41-я ден обаче лекуващият екип влязъл с „честит рожден ден“ – ще живее. Анатолий се усмихва, говорейки за проф. Гюлбаш, когото чувства като баща. През цялото време професорът му давал кураж, наричал го „моето момче“ и „моята гордост“. Усмивка грее на лицето на младия човек и когато разказва за сестрите и преводачките в Анадолу Медицински Център:

„Страхотни са. На всеки половин час са при теб, а когато имаш по-специални процедури, просто не те оставят сам. Болницата е А клас – такава чистота, модерно оборудване, всякакви удобства, отношение. Просто случих от първия път“ – доволен е Анатолий.

Критичните две години от трансплантацията на Анатолий са минало, но той продължава да ходи на прегледи в Анадолу Медицински Център. Животът му продължава в обичайния си ритъм – гледа дъщеричката си, спортува и се опитва да помогне на всички в неговото положение, които го потърсят. Казва, че досега е дал телефона на Мустафа Мехмедов на над 50 човека и ще продължава да го дава, защото „там хората са светила“.