Повечето хора не ги вълнува толкова защо кихаме, колкото как кихаме.
Дали ще кихнем толкова звучно, че колегите и в края на коридора да се провикнат „Наздраве!“, а по-близкостоящите гнусливо ще се извърнат.
Дали ще стиснем ноздрите си, така че да не издадем нито звук.
Дали ще бъдем достатъчно културни да се закрием с длани или ще извадим носна кърпичка.
Дали ще се усмихнем, дали ще се притесним или ще махнем с ръка.

И дори според едно невинно наглед кихане, хората могат да си направят извод какъв си.
Според натрупаната житейска мъдрост, ако закрием устата си когато кихаме, това говори на останалите, че сме горди и почтени хора, ако стискаме носа си пък сме скромни и притеснителни по природа, шумното кихане е присъщо за хората, на които не им пука.
Освен това, че според това как кихаш другите си правят изводи за характера ти, то битуват различни суеверия като например това – кой си мисли за теб? Като кихнеш, веднага най-близкият човек до теб трябва да ти каже трицифрено число, ти бързо да събереш сумата и да видиш коя подред буква от азбуката се пада и веднага да си спомниш всички хора с имена, започващи с тази буква, които те познават и да се сетиш какво ли биха могли да си помислят за теб именно в този момент. Доста удобно е да накараш учениците в малките класове да смятат бързо на ум. Друга практическа полза лично аз не виждам, но затова пък на кихавицата в съновниците е отделено видно място.

Ако кихаш насън други ще те изпреварят в бизнеса или в начинанието, което си предприел.
Ако пък друг кихне, значи някой ти мисли доброто.
Явно колкото по-нелогично е, толкова по-достоверно е, когато става дума за съновници – нещо като огледална реалност и огледална истина.

Но ето няколко практични съвета, ако искаме да се разкихаме неконтролируемо. Ако си търсим извинителна причина да напуснем за малко скучна лекция, час или заседание можем да прибегнем до някой от следните трикове:
– вторачваме се в ярка слънчева светлина
– вадим от ръкава мускалче с черен пипер и го миришем докато не даде очаквания резултат
– отиваме до най-прашния рафт с книги и се преструваме, че търсим нещо важно, жадно вдишвайки от прахта

Доста неща в ежедневието могат да предизвикат кихавица и ето едно интересно изследване, което все още чака своя изследовател, за да се получи един пълен Наръчник на кихавицата. Дотогава трябва да използваме метода на пробата и грешката.
Но моите наблюдения са, че повечето хора се стремят да не кихнат, когато кихавицата дойде, така че не е лошо да се напише и един друг вид наръчник – Какво да правим когато ни се прикиха, за да не се почувстваме неловко.

* * *

Най-разпространените суеверия
Суеверия за подаръци
Суеверията на бременните