Ева Кулева е професионален лайф коуч. За мнозина сигурно тази специалност не говори особено много, но пък набира все по-голяма популярност в световен план. Лайф коучът (от английски life означава живот, житейски, coach е треньор) е професия, която направлява човек само чрез задаване на определени въпроси към истинските отговори и решения на неговите житейски проблеми или професионални/лични дилеми.

Ева е с дългогодишен опит в маркетинга и рекламата, докато решава един ден да смени посоката на професионалното си развитие и да завие рязко към коучинга, където засега се доказва като един от най-добрите. Ето какво ни разказа за себе си, за коучинга, психологията и трудно ли е да открием истинското си призвание:

Разкажи ни за професията лайф коуч. Откога се занимаваш и какво всъщност представлява коучингът?

През последните 10 години се занимавах с маркетинг, реклама и медии, докато осъзнах,   че това занимание не ми носи достатъчно удовлетворение. Една моя приятелка ми каза, че ще бъда добър лайф коуч. Потърсих информация за лайф коучинга в интернет и се влюбих :) Това, което най-много ми харесва в коучинга е, че насърчава зачитането на вътрешния авторитет. Коучът вярва, че всеки човек е специалист по своя живот. Той знае най-добре какво е подходящо за него и никой не може да му дава съвети или да му държи сметка за това, което прави. Затова коучът не дава съвети, нито отговори. А чрез подходящи въпроси стимулира и вдъхновява клиентите си да намерят своите отговори, да дават най-доброто от себе си и да вярват в мечтите си.

Не се ли припокрива професията на лайф коуча с тази на психолога?

Да, има допирни точки. В лайф коучинга се използват много терапевтични техники, което е неминуемо, защото голяма част от хората имат нужда и от терапия. Психотерапията решава проблеми, наследени от миналото, докато коучингът се занимава с настоящия момент, с поглед към бъдещето и фокус върху различните възможни решения.

А има ли други такива специалисти в България, популярно ли е да си лайф коуч?

Да, има, макар все още да са относително малко. Тази професия става все по-популярна и у нас и съвсем скоро ще е широко разпространена. Интересно е да се знае, че коучингът е втората най-бързо развиваща се индустрия в света, след IT бизнеса. Звучи невероятно, но е факт. Аз имам желанието да се свържа с всички, които се занимават с коучинг в България, да създадем мрежа за подкрепа и вдъхновение и да си помагаме, за да бъдем по-полезни, както за клиентите си, така и за обществото като цяло. Вярвам в сътрудничеството, не в конкуренцията.

На какво отдаваш този бум на коучинг индустрията?

От известно време се наблюдава изместване на вниманието от материалното към духовното. Това е световна тенденция, която набира все по-голяма скорост. Коучингът е начин за осъществяване на човешкия потенциал и за осъзнаване на истинските ценности. След като хората натрупат пари и все още не са щастливи, започват да търсят нещо отвъд материалното.

Как човек осъзнава нуждата от специалист като теб? Как решава да те потърси?

Повечето хора се опитват да се справят сами с проблемите си. Опитват, опитват, докато не стигнат до фрустрация и разбират, че не могат да се справят сами. Започват да разпитват приятели, роднини и накрая стигат до специалист. Препоръката от уста на уста все още е основно рекламно средство в нашето общество, защото трудно се доверяваме на непознати.

В България хората се притесняват, смятат, че е срамно да работиш с терапевт или коуч. Аз насърчавам клиентите си да се гордеят, че работят с коуч, така, както спортистите се гордеят със своите треньори и им благодарят публично за постигнатите резултати.

Колко време отнема коучингът с клиент?

Една коучинг сесия с мен трае 60 минути. Сесиите са индивидуални разговори, на живо или през скайп, по време на които аз предимно задавам въпроси. Въпросите са мощен инструмент, те не предизвикват съпротива, както съветите, и водят до осъзнаване. Предлагам един безплатен коучинг разговор на всеки, който иска да работи с коуч, за да преживее магията на коучинга и да му е по-лесно да вземе решение.

Един коучинг период включва средно 8 сесии. След края на първия или втория период, клиентът е готов сам да се коучва. Това е моята мисия, да предам на клиентите си своя опит, всичко, което съм научила като човек и като коуч през живота си досега. Насърчавам ги сами да си задават въпросите, които аз съм им задавала, и да се мотивират и вдъхновяват да действат. Действието е единствения начин за постигане на реална промяна. Колкото по-бързо им помогна да започнат да се справят сами, толкова по-доволни са те от работата си с мен и ме препоръчват на повече свои познати.

В едно твое интервю казваш, че всички необходими ресурси да осъществим мечтите и желанията си, са вътре в нас. Защо тогава е толкова трудно да се осъществят нашите мечти, например има много хора, които работят нещо, което не им е присърце?

Защо ли? Защото не осъзнаваме какво правим. Много хора вярват, че „пълно щастие няма“, учени са още от малки, че трябва да правят компромиси. Имаме редица български поговорки, които издават този манталитет като „Много хубаво не е на хубаво“, абсурдни твърдения, които са се превърнали в част от нашето съзнание. Често казвам на хората, с които работя, че ако вярват, че могат, наистина могат. Това е единственото ограничение. Всеки от нас е роден с неограничен потенциал. Ресурсите, от които се нуждаем за да постигнем целите си, са време и собствената ни енергия. Времето е най-голямата ценност, защото е ограничено. Важно е осъзнато да влагаме всяка минута от живота си в действия, които ни носят удоволствие и удовлетворение.

Мислиш ли, че българинът като цяло се променя? Общоприетото мнение е, че той е доста скептичен по отношение на психология, лайф коучинг, НЛП практики?

Да, променя се. Ежедневно се срещам с много хора, и млади, и по-възрастни, наричам ги съюзници. Това са хора, които мислят като мен и искат да видят промяна в света, промяна на съзнанието в посока сътрудничество. Младите хора са по-отворени към новостите и към промяната, по-лесно им е, но има и много зрели хора, които са достигнали до тези прозрения.

Един труден въпрос – как да намерим призванието си?

„Какво е моето призвание“ е въпрос, който почти всеки от нас си задава. Следните два въпроса ще ти помогнат да намериш своя отговор: „Ако имах всички необходими ресурси и гаранция за успех, какво бих правил?“ и „Ако не ми трябваха пари, какво бих правил без заплащане?“

Отговорът сигурно ще се различава много от професията на човека...

Често е така. На мен лично коучингът ми носи удоволствие и удовлетворение и ме прави щастлива. Друго нещо, което ни помага да открием своето призвание е дефинирането на лична мисия. Тя обединява нашите умения и знания в дейност, с която искаме да сме в услуга на другите.

Добре, нека да ти дам един пример. Аз работя като продавачка в магазин, защото трябва да се прехранвам. Но мечтата ми е да съм певица и вярвам, че имам талант, макар близките ми да не ме подкрепят и да казват, че съм луда. Как да следвам мечтата си в такъв случай?

Първо ще разбера дали наистина искаш и вярваш, че можеш да бъдеш певица. Ако е така, няма какво да те спре, освен собствените ти страхове. Тогава аз ще ти вдъхна още увереност и ще те мотивирам да правиш стъпки към тази си мечта всеки ден. В момента, в който си кажеш „Аз ще стана певица“, решиш го на 100% и влагаш време и енергия за да го постигнеш, рано или късно ще се случи.

Отново подчертавам, че времето и енергията са ресурсите, които имаме и от които се нуждаем, за да създадем живота, който искаме. Тук е мястото да разсея заблудата за ролята на парите. Изключително погрешно е схващането, че парите са ценност. Парите са средство, чрез тях придобиваме ценности. И парадоксът е, че се отказваме от нашите ценности, за да изкарваме пари, които евентуално някой ден да вложим в други ценности. Това е абсурдно. Любовта е новата световна валута. :)

Ако имаме приятелства, които в един момент започнат да ни влияят негативно, трябва ли да ги прекратим или пък да се опитаме да ги променим?

Думата „трябва“ навява асоциации за външна принуда. Въпросът е искаме ли да прекратим отношенията си с този човек или не. Ако ползите от общуването ни с него са по-малко от вредите, които той ни нанася, мисля, че отговорът се налага от само себе си. Много е важно с какви хора общуваме, дали те ни стимулират да се развиваме.

Има ли начин да преборим умората от ежедневието, която понякога се комбинира опасно и с доза мързел?

Първо бих избегнала думата „преборя“. Защо е нужно да се борим? Чрез умората тялото ни казва, че имаме нужда от сън и почивка. А относно мързела, такова нещо за мен не съществува. Мързелът е липса на мотивация. Ако ни „мързи“ да направим нещо, вероятно не е нашето нещо или това не е най-добрия начин да го направим. Няма смисъл да се борим срещу него, а да си зададем въпроса какво и как ни се прави, какво иска да ни каже нашият вътрешен авторитет.

Може ли да помогне лайф коучингът на хора с несполучлив любовен живот?

Да, определено. Взаимоотношенията между хората са област, която много ме вълнува. Вярвам, че е необходимо да повишим емоционалната си интелигентност и да подобрим уменията си за общуване, за да успеем да се свържем със себе си и с другите по най-добрия начин. Тогава нашите взаимоотношения, включително и интимни, ще бъдат много по-успешни.

Как ще помогнеш на човек, който дойде при теб и ти каже, че иска да забогатее?

Ще го попитам за какво са му парите и ще му помогна да осъзнае, че не му трябват пари, а нещо друго, което иска да си купи с тези пари. С подходящи въпроси ще преместя фокуса му върху истинската цел. Ще му помогна да я формулира в съгласие с мисията и ценностите си и парите ще дойдат от само себе си по пътя към целта.

Твоето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Моето пожелание е да не правят компромиси със себе си, защото всеки компромис води до неудовлетворение, както за нас, така и за хората около нас. Това, в което вярваме, е нашата истина. Ако вярваме, че можем да бъдем щастливи и можем да изпитваме само удоволствие от живота, това ще се случи. Аз вярвам, а ти?