Притча за момчето и пироните

Казват, че думите раняват най-силно. Да признаеш грешката си и да поискаш прошка е голяма стъпка. Смелост и надделяване над егото, което не всеки владее. Но искането на прошка не те предпазва от повторна грешка.

Следващата поучителна история разказва именно за силата на думите. Можем ли да контролираме гнева си? Всеки може, стига да поиска!

Притча за момчето и пироните

Имало едно време едно момче, което било лошо по характер. Един ден неговият баща му дал чувалче с пирони. Казал му, всеки път щом загуби търпение или се скара с някого, да забива по един пирон в дървената врата.

Първия ден момчето забило 37 пирона във вратата. Минали няколко седмици и постепенно количеството на забитите пирони намалявало. Момчето разбрало, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.

Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му споделил новината. Но бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.

Свързани статии

Притча за огледалата

Вдъхновение на седмицата: Как да използваме хартията за ръце? (видео)

Не след дълго дошъл денят, в който момчето споделило на баща си, че извадило всички пирони от вратата.

Тогава баща му го завел при вратата и му казал:

– Сине, ти се държа прекрасно, но погледни колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато обидиш някого, все едно го намушкваш с нож. И тогава няма значение колко пъти ще поискаш прошка за нанесената обида. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата, и за разлика от физическата си остава.