На всеки се е случвало да се оприличава на родителите си или да ги обвинява за свои несгоди. Колкото и да им е неприятно, родителите трябва да приемат факта, че всичко, което правят в ранното детство на детето си, се отразява върху формирането на личността и характера му в бъдеще. Това не означава, че са направили нещо лошо. Всеки родител се старае да прави най-доброто за детето си. Невинаги резултатът обаче е онзи, който се очаква, но това е обект на друга обширна тема.

>>10 психологически проблема, за които са виновни родителите<<

Както всичко останало в характера и личността на човека, така и способността му да развива специфичен тип привързаност се формира именно в ранните детски години. Стилът на привързване играе съществена роля в създаването на интимни връзки, социални контакти, приятелства, общуване с колеги и ниво на представяне в професионален план.

Какво представлява теорията за привързването накратко?

Всеки човек има свой специфичен стил на привързване, който определя начина, по който се отнасяте към всичко в заобикалящия ви свят. Тази психологическа „настройка“ е вкоренена в ранните ви детски години, които са определили това как ще се привързвате или не към нещо и някого.

Човек може да има сигурен стил на привързване и несигурен стил на привързване, които впоследствие се проявяват като тревожна несигурност и отбягваща несигурност.

Хората, които се привързват по сигурен в себе си начин имат по-ниски нива на тревожност и склонност към отбягване, дистанциране. Като цяло те са емпатични личности, които са готови да предложат помощта си на околните, когато това е необходимо, способни са да общуват по-свободно и адекватно. Често имат добра социална оценка от хората около себе си.

Хората с несигурен тревожен стил на привързване имат значително по-високи нива на тревожност и безпокойство, което се проектира във връзките, в приятелствата, в общуването с близките, с колегите на работа.

>>6 неща, които да правите всеки ден за психологически комфорт на детето<<

Хората с клонящ към тревожност стил на привързване мечтаят за повече близост, докато тези с отбягващ стил на общуване имат враждебен стил на комуникация. Езикът на тялото им подсказва нежелание за допускане на другия по-близо до себе си.

Как стилът ви на привързване се отразява на работата ви?

Според изследване, публикувано в Journal of Psychology: Interdisciplinary and Applied, стилът, с който се привързвате към различни хора, предмети, дейности и навици оказва огромно влияние и върху резултатите, които показвате в професионален план.

Изследователите анализирали данните на две различни групи – 201 датски служители и 178 работещи студенти от Румъния. Всички участници попълнили онлайн въпросник за определяне на техния стил на привързване, симптоми на бърнаут и постигнати резултати на работа.

Резултатите показали, че хората със склонност към тревожно привързване били с по-висок риск от изпадане в бърнаут, което в много случаи рефлектирало върху тяхното представяне и постижения в професионален план.

Според авторите, тези хора използват неефективно енергията си, за да се справят с определени задачи и да управляват възложените им проекти. Те се затрудняват в съсредоточаването и сработването с колеги на работа, което им пречи в постигането на резултатите.

>>3 формули за щастие, предложени от психолози<<

Още по темата

Хората с подобен стил на привързване погрешно насочват усилията си в получаване на лично одобрение от другите, привличане на внимание към себе си и търсене на помощ от другите. Това „търсещо внимание“ поведение може да предизвика ниски нива на себеусещане и самочувствие като част от екипа, особено ако не успеят да получат одобрение. На това се дължи и негативното им представяне на работа в много случаи.

Хората със сигурен в себе си стил на привързване и поведение, както и тези с отбягващ стил на привързване не проявяват тези черти.

Разбираемо е защо уверените хора успяват в професията и в работата си, но какво да кажем за отбягващите?

Авторите на изследването предполагат, че това може да се дължи на начина, по който отбягващите хора се справят със стреса. Те погребват негативните емоции дълбоко в себе си и не губят никакви ресурси за това да им отдават време и енергия за анализиране. Друг важен фактор е и това, че отбягващите хора не очакват одобрението на другите и не се нуждаят от тяхната положителна оценка, за да осъществят собствения си прогрес.

Източник: mindbodygreen