„Танц на вселени“ – дебютният роман на Антония Нотева

В навечерието на най-романтичния ден от годината издателство „Ентусиаст“ публикува „Танц на вселени“ – дебютния роман на едно от най-новите имена в българската литература Антония Нотева. С необходимата доза чувство за хумор авторката разказва сладка и секси нетипична история за любовта, влюбването и за онова, което сме готови да пожертваме по пътя към щастието.

Антония Нотева живее поне два живота. За официалния (онзи на дългогодишен държавен служител) тя отдавна се оправдава, че не само се е случил случайно, но и още по-случайно продължава да се случва. За „подмолния“ ѝ живот на творец, както самата тя го определя, годините оставят все по-видими следи. Като дете Антония вярва, че ще стане художник, на 20 иска да бъде психолог, а на 25 – фотограф. На 30 прописва стихове, отличени с 2 награди – от Националния литературен конкурс „Витошко лале“ и от Националния конкурс за поезия „Пролет моя“.

Скоро след това Антония публикува първата си стихосбирка „Дресьор на хаоса“, започва да пише за популярни женски сайтове и създава първия си разказ, който бавно се превръща в... роман. Така се ражда „Танц на вселени“ – романтична и вълнуваща книга, изпълнена с красота, познание, смях, вълнение, развитие, свързване.

Главната героиня в него, Алис, има перфектната работа, нова кола и красив котарак със странни навици. Какво повече би могла да иска от живота една млада, амбициозна и независима жена? Тя е безнадеждна романтичка, но не вярва в съществуването на Господин Перфектен. Затова пък си представя какъв щеше да е животът ѝ в една паралелна вселена, където всичко е съвършено.

Когато среща Максим, в негово лице открива духовит мъж, с когото си разменят пиперливи закачки. Това е и причината да станат толкова добри приятели. Лесното общуване и непрестанните шеги между двамата ги сближават, но съществува ли истинско приятелство между двата пола, или винаги има и сексуално привличане? В другата вселена той би бил нейният перфектен партньор, но в реалността нещата не са толкова прости, защото Максим има прекрасна годеница, а животът не е романтична комедия с щастлив край. Особено когато тази годеница е най-добрата приятелка на Алис. Оказва се, че съдбата понякога има извратено чувство за хумор.

Повече за авторката

Тя се казва Антония Нотева и живее (поне) два живота – подобно на героя Нео от „Матрицата“ (любим филм) – един официален и един подмолно удовлетворяващ. За официалния (онзи на дългогодишен държавен служител) тя отдавна се оправдава, че не само се е случил случайно, но и още по-случайно продължава да се случва. За подмолния, който нахално оставя все по-видими доказателства през годините, може да се кажат няколко неща. Всъщност Антония е от онези неспокойни души, които не могат да си намерят нито мястото, нито призванието. И някога е завиждала на хората, които знаят за какво са родени. За едната и единствена цел. Защото при нея целите винаги са били много – красота, познание, смях, вълнение, развитие, свързване… И дали ще ги намира през рисуването с различни техники, през фотографията и приложните изкуства, през адреналиновите преживявания, през дълбокото свързване с различни типове хора или през писането на поезия, статии, романи… всъщност не е толкова важно. Важното е да има съзидание, смисъл и емоция…

Като дете Антония вярваше, че ще стане художник. На 20 искаше да става психолог. На 25 мечтаеше да бъде фотограф. На 30 прописа стихове, а някакви хора заблудено я наградиха за някои от тях. Така на 33 си повярва достатъчно, за да издаде своята стихосбирка „Дресьор на хаоса“. А на 34 (почти 35) започна първия си разказ. Поне много се надяваше да напише разказ. На 100-тната страница трябваше да признае провала си. Така се роди първият ѝ роман – „Танц на вселени“. На 42 (явно трябва да има 4-ка в годините) на шега написа още две книги. Ей така, за да докаже, че 7-годишната пауза е само за заблуда… Книгите ѝ са романтични, а темата за Любовта я интересува отдавна. Толкова отдавна, че чак от миналия век. Може би затова завърши и магистратура „Социални изследвания на пола“ в Софийския университет – защото е твърде капризна, за да учи неща, които не са ѝ интересни.

В промеждутъка между създаването на дългите творби реши да пробва и късата форма на прозата, като създаде над 40 статии за сайтовете „Гнездото“, „Момичетата от града“ и Evolife. Честно казано, беше предизвикателство да се изкаже накратко в страница и половина, но чудесата се случват независимо от това дали вярваме в тях… А темите бяха разнообразни, не като в романите ѝ…
Какво още да кажем за Антония? Че обича да се мотаят в краката ѝ и затова към детето прибави и две котки. „Колкото повече, толкова повече…“ според Мечо Пух.