Остават броени дни до отмяната на извънредното положение, наложено с разпространението на COVID-19. Тази безпрецедентна ситуация принуди стотици хиляди хора да работят при нови и неочаквани условия. Как кризата с коронавируса се отрази на работата на журналистите, попитахме репортера на Bulgaria ON AIR Виктор Дремсизов. Той е част от екипа на Новините ON AIR от края на 2019 година и следи темите от социалната сфера и образованието.

Какво е да работиш на „терен“ в тази ситуация?

Работата в период, в който се разпространява зараза, е голямо предизвикателство. Когато си на „терен“ и на място с доказани случаи на COVID-19, трябва да си изключително внимателен. Спазваш дистанция от събеседниците, опитваш се в погледа им да разбереш изпитват ли страх или са спокойни. Работата ни се променя и от гледна точка на това, че често на „терен“ прекарваме възможно най-малко време с цел да ограничим максимално социалния контакт. Това са част от предизвикателствата, но и част от онези неща, които са чарът на тази професия – всеки ден е различен.

Как се променя естеството на работа?

Едно от големите предизвикателства е да вдъхнеш спокойствие на събеседника, че интервюто ще бъде направено при строги мерки за сигурност. Често страхът на хората надделява, затова прибягваш към други варианти, като това да разговаряте от разстояние по интернет. Естеството на работа се променя и от това, че ограничаваш физическите си контакти с колегите. Начинът ти на работа се променя, но това ти дава възможност да откриеш и нови варианти, с които репортажът да стигне до аудиторията.

Работата ти изисква да общуваш с много хора. Имало ли е случай, в който те е било страх?

Журналистите сме длъжни да бъдем там, където са новините. Да бъдем там, където са проблемите – да ги разкажем и така да стигнат до хората. Това, че постоянно сме на различни места, ни прави една от рисковите групи. Постоянният контакт с много хора също ни излага на опасност. На този етап страх не съм изпитвал. Лично аз не съм имал момент, в който да се страхувам. Единствено, когато съм пред болници, където има хора с COVID-19 или се срещна с човек, който има пряк досег с заразата, изпитвам не страх, а просто отговорност. В такива моменти просто съм по-съсредоточен в това да се спазва дистанцията.

Как гледаш на социалната изолация – от гледна точка на репортер и от гледна точка на гражданин?

Според отговорните институции на този етап социалната изолация е единственото лекарство срещу коронавируса. В момента неяснотата докога ще сме изолирани, внася допълнително напрежение. От гледна точка на репортер социалната изолация е предизвикателство за мен. От гледна точка на гражданин – отговорност.