Свободно време

„Въпросителната е половин сърце“

Нов роман от София Лундберг – авторката на „Червеният тефтер“

25.10.2020г. / 15 35ч.
Аз жената
Корица: издателство "Хермес"

Корица: издателство "Хермес"

Един повик от детството. Едно пътуване към себе си. Един урок за любовта.

София Лундберг е работила като журналист и редактор на списание. Дебютният ѝ роман „Червеният тефтер“ се превръща в световна сензация. Критиците оценяват високо умението на Лундберг да отвежда читателите на пътешествие през времето и пространството, любовта и загубата, и определят писателката като блестяща нова звезда в скандинавската литература.

Романът бързо си печели почитатели и в България, а през октомври ИК „Хермес“ ще зарадва всички тях с втора книга от шведската писателка – „Въпросителната е половин сърце“.

За книгата

„Оставаш си една голяма загадка за нас и за самата себе си. Въпросителна. Въпросителната не е нищо повече от половин сърце. Замисляла ли си се за това? Не може да обичаш някого, чието сърце е забулено в тайни.“
Из „Въпросителната е половин сърце“

Като дете Елин живее на шведския остров Готланд. Домът ѝ се намира само на няколко минути неспирен бяг от брега на морето. Тя помага на майка си в къщната работа и при грижите за по-малките ѝ братя. Най-добрият ѝ приятел е Фредрик, с когото обичат да гледат нощното небе. Детството им не е лесно, но намират утеха в чудесата на природата. Докато един ден не се случва нещо ужасно...

Днес Елин е световноизвестен фотограф и живее в Манхатън. Съпругът ѝ е успешен бизнесмен, а дъщеря ѝ учи в престижно училище за танцово изкуство. Но Елин сякаш живее с половин сърце. Така и не е успяла да изтрие от съзнанието си спомените за детството. Нито хубавите, нито лошите.

Един неочакван подарък ще напука тънкия лед, по който Елин едва балансира. След толкова години на мълчание Фредрик е кръстил звезда на нейно име.

Отзиви

Книга, която е невъзможно да оставите до последната страница. – сп. „Грация“, Германия

„Въпросителната е половин сърце“ изпълва сетивата, пренасяйки читателя от Ню Йорк до Швеция – чудесен начин да попътуваме в днешните времена. – Майселф, Германия

Ако търсите увлекателен роман, който да провокира всякакви емоции и да омагьоса сърцето ви, това е вашата книга. – Дъ литъл буук корнър, Швеция

София Лундберг към българските си читатели

Скъпи български читатели,

Искам да благодаря на всички, които прочетоха и споделиха моя роман „Червеният тефтер“. Сега е време на български език да бъде публикувана и втората ми книга.

Във „Въпросителната е половин сърце“ ще срещнете Елин, която иска да бъде успешна и обичана. Тя е известен фотограф, омъжена, с талантлива дъщеря. Но тайните от миналото ѝ пречат да бъде докрай откровена и искрена с любимите хора. Един ден, едно изненадващо писмо я изпраща на пътешествие назад във времето. Елин е принудена да се срещне с демоните си.

Понякога тайните могат да навредят на взаимоотношенията ни и да ни попречат да се сближим с другите. Понякога се оказва невъзможно да обичаш с цялото си сърце, когато то е изпълнено с тайни и въпроси, останали дълго време без отговор.

Надявам се, че ще ви бъде приятно да прочетете тази книга!

С обич,
София Лундберг

Обичам да пиша за истории от живота, за истински съдби
Интервю със София Лундберг

Българските читатели вече ви познават с „Червеният тефтер“, а скоро ще могат да прочетат и „Въпросителната е половин сърце“. Може ли да ни разкажете малко повече за двете книги – имат ли сходни теми?

Идеята за „Червеният тефтер“ се роди, когато открих тефтера с адреси на пра-леля ми Дорис, след като почина. Беше пълен с непознати за мен имена. Повечето от тях бяха задраскани и до тях стоеше думата „мъртъв“. Това ме натъжи истински, защото си дадох сметка колко ужасно е да гледаш как приятелите ти си отиват един след друг. Тази случка остана в съзнанието ми дълго време и в крайна сметка ме вдъхнови да напиша „Червеният тефтер“.

„Въпросителната е половин сърце“ е плод на интереса ми за това как случките от детството повлияват на живота ни като възрастни и как тайните и срама могат да ни оформят като личности. Мисля, че сред нас има много хора като Елин – бедни деца, които се борят да се издигнат, а с това и да бъдат обичани.

Харесва ми да пиша за истински истории от живота от перспективата на времето. Да изследвам как различни събития в различни етапи от живота могат да оформят хората и да им повлияят. В сърцата си всички си оставаме деца и реакциите ни са продиктувани от опита ни в детството.

Заглавието „Въпросителната е половин сърце“ е много интересно. Как го избрахте?

Всъщност, хрумна ми, когато разлиствах страниците на „Червеният тефтер“ една вечер. Спрях се на последната, където задавам въпроса: „А вие обичали ли сте истински?“ Замислих се за собствения ми живот и нарисувах въпросителна върху листа. И изведнъж забелязах, че това си е половин сърце. Записах заглавието и започнах да обмислям как тайните, които пазим в сърцата си, могат да ни попречат да се отдадем изцяло на любовта.

Героините ви пътуват по света. Вие самата обичате ли да пътешествате? И някое от пътуванията ви отвеждало ли ви е до България?

Наистина обичам да пътувам и съм пътешествала из целия свят. Отначало като модел – първата ми работа, когато бях много млада. А след това и като журналист. Никога не съм била в България, но винаги ми се е искало да я посетя, откакто като дете научих името на столицата ви. Бях изумена, че нося същото име. Надявам се един ден да имам шанса да посетя страната.

Книгите ви вече са публикувани в над 30 страни. Как ви кара да се чувствате фактът, че героите ви са проговорили на толкова различни езици?

Чувството е превъзходно и съм благодарна на всички мои читатели. Особено когато до мен достигат реакциите им. Те ме накараха да осъзная, че всички ние си приличаме и че светът е пълен с любящи мъдри хора.

Откъде черпите вдъхновение за своите романи?

Аз съм от хората, които обичат да са навън. Наслаждавам се, когато съм сред природата, в гората, край морето, в планината. Стремя се винаги да намирам красота и хармония около себе си. Да наблюдаваш нещо красиво само по себе си е прекрасно изживяване.

Освен това чета много и се наслаждавам на филми, театрални постановки и изложби.

В двете книги засягате темите за втория шанс, за несподелената любов, тайните от миналото, семейните взаимоотношения, отношението и връзката с по-възрастните. Защо беше важно за вас да пишете по тези въпроси?

Мисля, че постоянно се опитвам да излекувам своите персонажи. Чувствам болката им и наистина ми се иска да не страдат повече и да бъдат щастливи. Същата съм и в истинския живот. Когато мой близък изпитва болка, мен също ме боли.

Тези теми присъстват във всичките ми романи. Обичам да пиша за истории от живота, за истински съдби. Любовта е жизнено важна, без емпатия светът няма да оцелее.

Книгите ви са изпълнени с много топлота, послания за любов и надежда. Къде намирате надежда вие самата в днешните времена?

В любовта. В красотата. Те са навсякъде, ако отворим очите си и ги потърсим. В момента преживяваме трудни времена, но вярвам, че ще дойде и техният край. Това също ще отмине. Тази мисъл ми вдъхва надежда и сила.

Откъс от „Въпросителната е половин сърце“

Ню Йорк, 2017 година

Здрачава се. Френските прозорци отразяват залязващото слънце зад високите сгради отсреща. Упорити лъчи си проправят път между фасадите и като златни копия разсичат нарастващата тъмнина. Вечерта настъпва. От седмици Елин не се е прибирала вкъщи за вечеря. Днес няма да е по-различно. Хвърля поглед към дома си няколко пресечки по-нататък и вижда избуялите растения на терасата, червения слънчев чадър, включения грил и тънката струйка пушек, издигаща се от него.
От къщата излиза някой – навярно Сам или Алис. Или случайно наминал гост. Различава единствено движещата се между растенията фигура.
Сигурно я чакат. Напразно.
Зад Елин в студиото сноват хора. Сиво-синьо платно, окачено на метален статив, покрива стената и пода. В средата на помещението, на облицован със златен брокат шезлонг се е излегнала красива жена с перлени нанизи на врата. Бялата ѝ тюлена пола се дипли по пода, горната част на тялото ѝ блести от бронзанта, огърлиците закриват голите ѝ гърди. Устните ѝ червенеят и плътен слой грим изравнява цвета на лицето ѝ до съвършенство.
Двама асистенти нагласят светлината. Повдигат и спускат големите прожектори, щракват с фотоапарата, проверяват светломера и повтарят всичко отначало. Зад тях екип от стилисти и гримьори щателно оглежда току-що направените снимки. Облечени са в черно. Както всички, с изключение на Елин. Тя носи червена рокля – алена като кръв, като живота и като залязващото слънце навън.
Красивата жена изказва раздразнението си, като недоволно започва да цъка с език, и с това изтръгва Елин от мислитеѝ.
– Защо се бавите толкова? Няма да издържа още дълго в тази поза. Ехо! Няма ли да започваме вече?
Жената въздъхва шумно и заема по-удобна поза. Перлената огърлица се отмества и разкрива синьото ѝ втвърдено зърно. Двама стилисти се отзовават на мига и грижливо и търпеливо започват да нареждат перлите така, че да го прикрият. Решават да усмирят някои от нанизите с двойнозалепващо прозрачно тиксо и от допира на пръстите им кожата на жената настръхва. Тя отново изпуска шумна въздишка и раздразнено завърта очи – единствената част от тялото си, която свободно може да движи.
В този момент към Елин се отправя костюмиран мъж. Агентът на модела. Надвесва се над нея, любезно се усмихва и прошепва:
– По-добре да започваме. Настроението ѝ се разваля, а това не е добре.
Елин кимва леко, отново се обръща към фасадите навън и въздъхва.
– Може и да спрем дотук. Вече би трябвало да разполагаме с достатъчно сполучливи кадри, а и не снимаме за корица – предлага тя.
Агентът вдига ръце и ядосано я стрелва с поглед.
– В никакъв случай. Продължаваме със снимките.
Елин отмества поглед от дома си и се запътва към статива и фотоапарата. Телефонът в джоба ѝ вибрира. Тя не отговаря, макар да знае кой ѝ пише. Така само ще подхрани угризенията на съвестта си, задето отново ще разочарова семейството си.
Застава зад статива и в очите на красивата жена заблещукват хиляди звездички, тя изправя гръб и кокетно издава устни напред. Щом поклаща глава, косата ѝ пада свободно назад и се залюлява от лекия повей на вентилатора. И двете с Елин са знаменитости. Скоро всички около тях изчезват и двете се поглъщат взаимно. Едната снима и дава нареждания, а другата се смее и флиртува с камерата. Отзад екипът ги аплодира. Опиянението от креативността се разлива по вените на Елин.
Изминали са часове, докато Елин си наложи да напусне студиото и да остави в компютъра всички нови снимки, които изискват вниманието ѝ. На телефона си вижда цял куп пропуснати повиквания и гневни съобщения от Сам и Алис. Кога се прибираш? Къде си, мамо? Преглежда ги, но не ги чете докрай. Няма сили за това. Не спира никое от такситата, изпълващи нюйоркската оживена нощ. Асфалтът е попил от топлината на жежкото слънце и тя решава да повърви. Разминава се с нагласени, подпийнали младежи, които се смеят шумно. Други пък седят на земята, изглеждат мръсни и уязвими. Макар да живее съвсем наблизо, отдавна не се е прибирала пеша. Отдавна не се е движила извън четирите стени на фитнес залата, студиото или дома си. Токчетата ѝ се закачат по неравния тротоар. Стъпва предпазливо и обръща внимание на всичко по пътя. Улицата ѝ, Орчард Стрийт, е безлюдна, западнала и мръсна, подобно на Лоуър Ийст Сайд. Но контрастът между дома ѝ и нейната улица ѝ допада – така се противопоставят лукс и патина. Влиза във фоайето, незабелязано минава покрай подремващия пазач и натиска копчето на асансьора. Но щом вратите се отварят, тя размисля и се обръща. Иска ѝ се да прекара още време навън, в пулсиращата нощ. Вкъщи и бездруго сигурно вече спят.
Отваря пощенската кутия, взема купчината писма. (...) Прехвърля писмата в ръцете си и трупа неотворените пликове настрана, докато един от тях не събужда любопитството ѝ. Печатът е от Висбю, с шведска марка. Името ѝ е изписано на ръка, със синьо мастило и големи букви. Отваря писмото и го разгръща. Прилича на звездна карта, но с името ѝ на нея. Притаява дъх и прочита надписа:
Днес една звезда е кръстена на Елин.
Препрочита изречението няколко пъти на вече непривичния за нея език. Дълъг низ с координати посочва точното местоположение на небосвода.
Някой ѝ е купил звезда. Лично нейна, носеща името ѝ. Трябва да е от...

На книжния пазар от 20 октомври 2020 г.
Превод: Стефка Кожухарова
Обем: 360 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2005-1
Корична цена 17,95 лв.

Коментирай
Свободно време