Свободно време

Луиза Григорова: С „Игра на доверие“ разбрах, че насилието има много измерения

Актрисата разказва за най-новата си роля във филма „Игра на доверие“

01.02.2023г. / 15 12ч.

Мария Дуковска

Снимка: архив "Игра на доверие".

Луиза Григорова-Макариев едва ли има нужда от дълго представяне, тъй като през последните години тя е сред най-активно играещите и снимащи актриси у нас. Най-новият филм с нейно участие „Игра на доверие“ излиза след броени дни на голям екран и стана чудесен повод да ѝ зададем няколко въпроса.

Филмът е създаден по идея на Яна Маринова и в основата му стои вдъхновяващата и вълнуваща среща с личните истории на майка и дъщеря. Емоционално наситената продукция с елементи на трилър отваря темата за психическото и физическото насилие, често скрити зад маската на добрите намерения.

Режисьор на филма е Мартин Макариев, а в главната роля влиза съпругата му Луиза. Снимките на продукцията се оказват голямо предизвикателство за нея, защото се случват скоро след като ражда сина им Бран.

Пред какви други предизвикателства се изправя, снимайки „Игра на доверие“ и как филмът променя Луиза, ще разберем от нея в следващите редове. Приятно четене.

След броени дни ще ви гледаме на голям екран във филма „Игра на доверие“. От трейлъра става ясно, че вашата героиня е подложена на домашно насилие от страна на съпруга си, в чиято роля влиза Владимир Зомбори. Какви бяха предизвикателствата пред вас за тази роля? Как се подготвяхте за образа си, открихте ли някакви прилики с героинята си, които да ви помогнат?

Снимачният процес на филма беше, макар и кратък, много плътен. Започнахме с няколко дни и нощи в дома на Елена и Камен (аз и Владо), което ни помогна да се потопим в семейната атмосфера на тази двойка, да намерим техните навици, тяхното общуване и въпреки че с Владо сме близки приятели в живота и се познаваме добре, създадохме образи, които са много различни от самите нас.

Имаше много предизвикателства, защото се опитахме да излезем от клишетата „насилник“ и „жертва“ и да влезем по-дълбоко в психологията на тези хора, в реакциите им, в начините им на справяне и на процесиране на проблема. Надявам се, че сме успели да предадем истинност на героите ни.

Кадър от филма "Игра на доверие".

Имали ли сте подобни преживявания или пък да сте ставали свидетел на ситуации с насилие? Въпросът ми е породен от тежката тема за домашното насилие, която филмът разглежда, но и заради ситуацията в България, където има хиляди сигнали всяка година. Какво е вашето послание по темата и какви са вашите надежди относно влиянието на филма в обществото?

В „Игра на доверие“ показваме, ако мога така да се изразя, палитра на насилието над жени и дори деца. Насилието е много по-широко понятие от побоя. Говорим за лишаване от право на избор и воля, ограничаване на свободния човешки дух, дори мога да го нарека „домашно робство“, макар да няма такъв термин. В семейните отношения също може да има сексуално насилие. Разбирате, че говорим за много измерения на насилието, което на мен ми помогна да разбера, че сме обградени от такива случаи, а дори не сме си давали сметка.

Затова мисля, че ако сложим и това насилие към статистиката, че всяка 3-та жена в България е подложена на домашно насилие, цифрата ще стане 2, а това е още по-плашещо. Тъй като самият филм като разказ е много вълнуващ, интересен и динамичен, мисля, че ще привлече вниманието и на двата пола, и ще помогне и на мъже, и на жени да осъзнаят кое е насилие, кое как влияе на човека отсреща, ще помогне, надявам се, и на много жени, които са в позиция на жертва, да съберат кураж и да направят крачката да се измъкнат от този омагьосан кръг.

Основен ваш партньор във филма е Владимир Зомбори. Лесно ли беше да се сработите с него? Сцените, в които има напрежение или форми на насилие, вероятно са били предизвикателство и за двама ви?

С Владо сме близки приятели от години насам и не играем за първи път заедно. Винаги е удоволствие, той е страхотен партньор и много му благодаря за професионализма на снимки, защото не беше лесно и за двама ни. Все пак мисля, че познанството ни ни помогна в тежките сцени, защото си имахме пълно доверие (хах, като говорим за игри на доверие).

Режисьор на „Игра на доверие“ е вашият съпруг Мартин Макариев и макар не за пръв път да работите заедно, усетихте ли някаква разлика в процеса на снимане на този филм?

Всеки път е различно, но винаги едно нещо за мен остава и то е много важно – аз много вярвам на Мартин и знам, че няма да направи компромис, за това и нещата му се получават толкова добре. Да се работи с него е огромно удоволствие за актьора, защото той дава свобода и само леко те насочва, за да поемеш в правилната посока, което на нас, актьорите, ни позволява да се разгърнем.

Как ви промени ролята на Елена? Отрази ли ви се по някакъв начин?

О, със сигурност ми се отрази по много начини. Когато снимахме филма, аз бях наскоро родила сина си и това беше първото ми сериозно отделяне от него, което през цялото време на снимки ме държеше в едно много странно състояние, между ръба на нервна криза и окриляването, че съм пак на снимачната площадка. Беше много особен период от живота ми. И с толкова оголена душа трябваше да преживея всичко, което преживява Елена. За много неща ме накара да се замисля този филм, както се надявам да се случи и със зрителите.

От трейлъра се вижда, че филмът е заснет много красиво. Колко време ви отне да заснемете филма?

Не толкова дълго, колкото искахме и имахме нужда, но Мартин Макариев, Андрей Андреев (операторът на филма) и целият им екип, са истински таланти и професионалисти и успяват за малко време да направят чудеса. Благодарна съм, че имам възможността да снимам с тези вдъхновяващи, талантливи хора!

Премиерата на филма е на 17 февруари. Защо хората да отидат да го гледат?

Защото е вълнуващ, защото е актуален, защото е от тези филми, които те карат да се замислиш, но не те натоварват, защото в „Игра на доверие“ има смисъл!

Луиза Григорова и Яна Маринова.

Да надникнем за малко и във вашия личен свят. Вие сте родител, но и активно работеща дама. Как успявате да съчетавате професионалните ангажименти с родителството? Помага ли ви някой или разчитате на добра организация?

Не е лесно да се съчетават двете неща, всяка работеща майка го знае, но пък така сме пълноценни, щастливи и отглеждаме щастливи деца! Родителите ми се включват винаги, когато имаме много работа с Марти, но ние не прекаляваме с оставянето на Бран, по-скоро сме сложили излизания и подобни забавления на по-заден план засега, защото искаме да прекарваме максимално време с децата ни.

Вие сте една от най-нежните и красиви актриси на българското кино в момента. Бихте ли ни споделили как се грижите за външния си вид, дали и какво спортувате, остава ли ви време за разкрасителни процедури?

Много сте мила, благодаря Ви! Откакто съм родила, ходенето на процедури е малко по-трудно, но за базовите неща намирам време. Още от тийнейджърска възраст съм си изградила домашни навици за грижа за кожата – кремове, масажи, почистване на лице, също обичам да правя йога вкъщи, а когато имам повече време и други тренировки.

Нека да завършим с едно пожелание към нашите читатели от вас?

Желая на всички здраве – грижете се за себе си отвън и отвътре, бъдете активни, обичайте, раздавайте се, вярвайте, усмихвайте се редовно, бъдете мислещи, не отвръщайте глава, когато видите нещо нередно и заповядайте от 17 февруари на кино, за да гледате нещо, което си заслужава – „Игра на доверие“.

Снимки: архив "Игра на доверие".

Тук може да видите трейлъра на "Игра на доверие":