Как да говорим с детето за смъртта?

Всеки родител иска да предпази детето си от болката и тъгата в живота. Ако можеха, всички родители щяха да поемат цялата тежест и скръб на своите плещи, само и само детето им да не страда.

Смъртта на близки хора е един от най-неизбежните удари, които животът нанася. Когато се случи, докато детето е в крехка възраст, има опасност от психологически отражения.

Затова според много психолози и педагози е добре родителите предварително да подготвят детето за възможността смъртта да засегне домашния им любимец или някой близък.

Но как да го направим? Разговорите за смъртта са трудни и тежки, а в тази крехка възраст е още по-деликатно. Ето няколко съвета как точно да подходите.

Бъдете отворени за въпроси и отговори

Детето ви може да има много въпроси относно смъртта и скръбта. Затова бъдете винаги готови да отговаряте, дори ако въпросите са неудобни. Обяснете му, че тъгата и скръбта са нормални чувства и е добре да бъдат изразявани, а не потискани.

Не си мислете, че те разбират всичко

Децата обработват информацията по различен начин, не както възрастните. Затова не предполагайте, че те разбират, а им обяснете какво точно става или какво може да стане. Не се страхувайте да признаете, че не знаете нещо, ако въпросите са свързани с нещо, непонятно за нас живите.

Свързани статии

Следродилна депресия – какви са симптомите и как да си помогнем?

Децата и компютърът – кога е най-добре да ги запознаем?

Причини за разстройства на съня при децата

Не се страхувайте да изричате думата „смърт“

Не се опитвайте да я замените с друга дума, защото просто няма подходяща. А и така няма да предпазите детето си да я чуе, защото все някога това ще стане. По-добре е да е подготвено.

Поговорете за скръбта

Разкажете своя опит, ако имате такъв. Покажете подкрепата си и обяснете на детето, че скръбта е нормално чувство и не бива да бъде свръхпотискана, а да бъде преживяна. Този процес не бива да бъде насилван да премине по-бързо. Не е хубаво да се правим, че всичко е свършило, преди това наистина да е така. Не насилвайте детето да преодолее мъката и да забрави по-бързо, ако се е сблъскало със смъртта.

Не крийте вашата скръб

Личният пример тук отново е много важен. Не се страхувайте детето ви да ви види как плачете или тъгувате. Нека разбере, че това са нормални човешки състояния, с които трябва да се справим.