Как да помогнем на детето да свикне да си играе само?

Много деца не обичат да си играят сами, особено ако нямат братче или сестриче. Но и не всички родители обичат да си играят с децата си. Вярно е, че на децата трябва да се обръща внимание, но и самостоятелните игри имат своите развиващи и възпитателни функции.

Как да подходите, за да накарате детето да се научи да играе само?

Започнете постепенно

Ако доскоро сте си играли с детето, не го зарязвайте изведнъж. Оставяйте го за няколко минути, след това възобновявайте играта с него. Редувайте моменти на съвместни занимания с игри насаме. Поетапно детето ще започне да се занимава със собствената си фантазия и ще изгради само любими игри.

Паралелни игри

Според todaysparent.com, насърчаването на паралелни игри от страна на родителите моделира поведението на децата. Например, започнете да четете интересна книжка на детето, но едновременно с това оставете и любопитна книжка за оцветяване на масата. Така детето ще започне да оцветява в даден момент, а вие ще го оставите да се занимава само с изобразителното си изкуство.

Планирайте срещи за игра

Определете време, в което да играете заедно с детето. През останалото време то ще играе само и постепенно ще свикне с това. След време то няма да изпитва такава нужда от вашето внимание в игрите.

Снимка: iStock

Въвличайте го във вашите занимания

От възпитателна гледна точка е добре да въвлечете детето в домакинските задължения. Най-добре е да го направите под формата на забавна игра. Накрая детето ще има усещане, че се е наиграло с вас и няма да ви тормози да играете с кукли, плюшени играчки и разни подобни, далечни за един възрастен вече пособия за игра.

След като свърши задълженията си, забавлявайки се, детето ще отиде да си играе само, което е и вашата цел.

Свързани статии

Знаци, че детето ви е разглезено

„За“ и „против“ каишките за прохождане

Един съвет: Никога не оставяйте детето напълно без надзор. Дори когато играе само, хвърляйте по едно око на какво точно играе и как му се отразява самостоятелната игра. Това е момент, в който си проличава дали детето приема този преход добре.

Ако усетите уплаха, веднага се намесете. Същото важи за гнева, агресията и разочарованието. Ако детето понася трудно самостоятелните занимания, действайте интуитивно. Ако се налага консултирайте се с детски психолог или педагог.