Името Коледа идва от римското “calende”. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони “календе” в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", та нали за празника се коли прасеJ .

За историята на този свят празник може да търсим корени още в езическите традиции, когато хората забелязали, че в края на декември денят отново става по-голям. До празника Къпало (22 липен/юни – лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс – слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене – 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Но независимо от това от къде идва празникът, най-красивото в него е самата традиция, която се предава от поколение на поколение и прави празника специален за всички в семейството. В моето семейство най-прекрасната вечер от Коледните празници е Бъдни вечер – святата нощ преди Коледа. През деня на празника в къщи най-празнично настроение създава самата подготовка. Цялата коледна украса на къщата и, разбира се, елхата. Преди да я украсим, всеки приготвя сам коледна играчка, която да закачи на елхата. И най-красивата играчка е на най-видното място като признание за нейния автор. Различни лампички и гирлянди светват из цялата къща, а елховите клонки и венецът на вратата допълват празничната обстановка. През цялото време специално подбрани коледни песнички създават настроение на всички.

А от кухнята се носят... коледни аромати. По традиция се приготвят нечетен брой постни ястия, които да бъдат на трапезата. Те всяка година са такива, каквито са били и на трапезата на моите баби и дядовци. В малката питка слагаме късмети, които са паричка, червен конец, дрянова клечка, пръчица, копче, стафида, хартийка, сгъната като малка книжка... и ако ще има гости се слагат и други късмети, които се наричат на момента, за да има за всеки. Всяка година до трапезата се донася и слама, защото на времето хората са сядали на сламена трапеза и децата са се претъркулвали по нея, преди да бъде подредена, за да бъде полегнала на една страна и многото пшеница, която ще се народи през годината. Преди да седнем край масата най-възрастният мъж в къщата пали малко тамян и обикаля всички стаи, за да прогони злите духове от къщата и задължително се гори малкото кандило до иконата, което допринася за уюта и атмосферата. Там до иконата всички казваме на глас молитвата и... после, разбира се ....Наздраве!!! – с греяна по стара българска традиция ракия! Най-възрастният разчупва погачата над главата на най-малкия и колкото трохички има по главата му – толкова деца трябва да се родят през годината! Първото парче от погачата се оставя на Богородица и там стои цялата нощ, а на сутринта се дава на някое домашно животно, за да е плодотворна следващата година. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да е сит през цялата година и после се започва играта с орехи. Всеки разчупва по един орех и ако орехът му е здрав и хубав, то такъв ще е и той. За играта всеки получава определен брой орехи, които крие в шепите си и другите познават колко е скрил. Победител е този, който събере орехите на всички. Затова, колкото повече хора има край трапезата – толкова по-весело! А масата винаги остава неразтребена до сутринта... когато всички намират подаръците си край елхата. И не е важно какви са, а да ги има и да са от все сърце!

Както и за традициите на самия празник. Най-истинското на празника е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък. А това всеки може да го направи, всеки, без да са нужни средства! Така че, направете Коледата си вълшебна и топла!