И тук достигаме до една болезнена тема за много деца и родители. На никого не пожелавам да му задават подобни въпроси, но този свят е толкова несъвършен, че често можеш да чуеш въпроси като: “Къде са мама и татко?”, “Моят татко няма ли да ми изпрати подарък за рождения ден?”, “Моят татко знае ли на колко години ставам?” Децата инстинктивно знаят, че рожденият ден е много важен ден за тях и простичко очакват онези, които са им дали живот да са близо до тях и да чувстват любовта им. Обаче има бащи, които са се отказали от децата си още преди да ги видят, но това по никакъв начин не променя факта, че те са бащи. Има бащи, които са престанали да се интересуват от децата си, независимо, че до вчера са чували едно доверчиво гласче да им вика “Тати”. Има и майки, които са забравили, че са родили деца. Има всякакви хора и всякакви ситуации. И това, че възрастните имаме склонността да забравяме хората, които сме наранили или изоставили, посредством всякакви хитринки, компромиси и компенсаторни механизми. Махнали сме с ръка и сме казали “Щом не са пред очите ни, те не съществуват” не мислете, че децата могат да забравят, че имат нужда от топлина, любов и закрила. Често гледаме по телевизията хора, израсли в домове за изоставени деца, които на прага на своето бъдеще казват “Не се интересувам кои са родителите ми.” Когато чуя това, винаги си казвам – ето още един, който е пораснал и се е научил да се защитава. Повярвайте ми – децата винаги се интересуват да знаят истината. И смятам, че е по-важно да я знаят от самото начало, по достъпен за тях начин. Трудно е да обясниш на едно дете, как до вчера е получавало подаръци от татко, но сега понеже той е взел друго решение и вече ще пропуска рождения му ден. Само по себе си такова поведение е абсолютно нелогично и децата не могат да схванат странностите на възрастните. Честно казано и аз не мога да проумея подобно поведение. Затова винаги ми се е струвало, че в тези случаи е по-важно децата да видят онова, което имат – че имат възможността да живеят, да бъдат обичани от мама, или от баба, и че винаги има все някой, който да ги хареса, защото са добри и мили деца. Някои хора са склонни да подаряват подаръци от името на липсващия родител в къщата, но питам се колко дълго могат да поддържат тази лъжа и как биха обяснили, че са лъгали в продължение на години. Децата са много по-умни, отколкото ние смятаме и много по-бързо схващат как стоят нещата и ако някак в душата им се породи съмнение относно истинността на нещо, то би било началото за една голяма пробойна във взаимоотношенията ни. Тъй като вярвам, че на всеки човек трябва да се дава шанс да бъде добър и да поправи грешката си, затова не смятам, че е добра идея да затваряме вратата на надеждата в сърцата на децата. Трудно е хем да не лъжеш, хем да даваш надежди, които да не са фалшиви. Но място за надежда винаги има в детското сърце, винаги може да вярва, че добротата и справедливостта ще възтържествуват. Могат да се научат да живеят готови да преодолеят трудностите в живота, ако се наложи и съвсем сами, но с меко сърце, готово за прошка. По-добре е децата да не плачат и да съжаляват себе си, че са получили един подарък по-малко, защото татко не е дошъл, но да съжаляват онзи беден човек, без ценности, който за пореден път е пропуснал нещо истински важно в своя живот – рождения ден на собственото си дете. Ако един ден, точно тези хора, останат чисто голи, само по съвест, то цялото небе не би побрало тяхното отчаяние и срам. Разбира се, в действителност, това почти не се случва, тъй като хората са открили компенсаторни механизми и извинения за всички техни действия и бездействия. А ако веднъж си открил лесния път, защо да вървиш по трудния, където трябва да преглътнеш гордостта си и да поискаш прошка, да отвориш очи и да кажеш истината.

Вярвам, че деца без родители си задават много повече въпроси, отколкото другите, но могат да преодолеят болката от липсата с радостта, че са живи и че много нови и интересни неща ги очакват по пътя им напред. Хубаво е да знаят, че дори техният татко да е забравил кога е рожденият им ден, има Един на Небето, който вижда всичко и не е забравил къде какво се случва на земята.

Най-щастливият ден – моят рожден ден!

Украсата за рождения ден

Менюто за рождения ден

Поканите за рождения ден

Тортата за рождения ден

Свещите за рождения ден

Масата за рождения ден

Програмата за рожден ден

Как да се подготвим за рожден ден?

Как да се държим на рождения ден?