Семейство

Хиперактивните деца – как да се справим с тях?

15.06.2007г. / 11 25ч.
Вергиния Генова
Хиперактивните деца – как да се справим с тях?

Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос.

Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите.

Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме. Статистиката показва, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да разбират и са разговаряли с тях, преди да започнат да говорят са много по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално стабилни.

Когато пораснат, те се превръщат в огледален образ на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и психически нестабилни, може да се очаква същото качество и у децата.

Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца трябва да им се осигури повече пространство и свобода. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо у дома, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват енергията си. За такъв тип деца са подходящи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма много други хора наоколо и след това малко по малко да започнем да ги приучаваме към игра в група, правилна комуникация с другите, изслушване на събеседника, учтиво държание. Подходящи са игрите с топки, които стимулират развитието на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люлеене, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият ловкост и увереност в себе си задължително трябва да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват.

Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало те ще прекрачват всякакви ограничения и ще минават през всички черти, но с времето ще започнат да стават по-спокойни и по-прецизни в работата си. Ще може да им се повери ножица, с която да изрязват различни елементи, да моделират с глина, да апликират.

Игри свързани с концентрация са също конструирането, реденето на пъзели и мозайки.

За да събудите интереса в детето е необходимо и вие да се запалите по тези дейности. В процеса на заниманията е добре да го насърчавате, да го хвалите, че се справя добре, точно когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко.

Емоционалната подкрепа е много важна за детето. У него се създава увереността, че то може да прави много повече неща от това само да тича като свободен електрон или да буксува с количката по пода в неясна посока. Обяснявайте му, че някои дейности изискват по-специално внимание и по-прецизно отношение. Разказвайте му например за работата на хирурга, колко е важно той да е съсредоточен, да внимава, защото в ръцете му е поверен цял човешки живот и ако той е невнимателен, последиците биха били фатални.

По този начин бихте могли да разговаряте за спецификата и на любимата му професия, като му дадете да разбере, че всяко занимание изисква специални умения, които се изграждат с труд и постоянство.

Дори да е избрало по-дейна професия като войник например, отидете на полянката и заедно се опитайте да уловите пеперуда, като стоите неподвижно в храстите и търпеливо изчаквате точния момент за действие. Със сигурност каквато и професия да харесва вашия малчуган, ще намерите необходимите аргументи в полза на толерантността, търпението и вниманието.

Четенето – една много пренебрегвана и позабравена дейност от днешните деца, те не могат да се съсредоточат да четат, предпочитат да изгледат филмчето и така бързо да разберат какво става с главния герой в края, вместо да отделят няколко дни подред, за да прочетат сами книжката. Така че, една от основните причини да не четат днешните деца е именно това, че са хиперактивни – деца, които растат без норми и ограничения.

Всички знаем, че това малко по малко се превръща в много сериозен проблем на нашето общество и ако не вземем мерки може да излезе извън контрол, избивайки в сериозна агресия.

Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.

Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието на детето.

Детето да има своя собствена стая или поне кът, където би могло да се усамоти, да рисува, да се забавлява, изграждайки свой собствен свят. Плюшковците са на особена почит при по-малките деца. Те са част от семейството, част от техния свят и от техните най-доверени приятели, затова може да се скарате на мечето, че без да иска в лудориите си е бутнало въображаемо гърненце с мед и да разиграете възможните сценарии или че е ударило Прасчо и сега той е тъжен и плаче. Да помислите заедно какво трябва да направи мечо, че отново да върне усмивката на лицето на любимия си приятел и отново да могат да играят заедно, както преди.

Така включвайки плюшените играчки може да разигравате различни модели на поведение и да ги обсъждате с детето.

Ако в отглеждането на детето участват и други хора – баби, дядовци, лели, гледачки, необходимо е и те също да спазват установените правила, за да не се получи класическия български вариант – Ама баба всичко ми позволява, а пък дядо е по-добър, защото ми дава шоколадче за лека нощ... и други подобни.

Банално звучи, но за проблемите на децата винаги са виновни родителите.

Ако едно дете е определяно като проблемно, най-вероятно има проблемни родители. Защото ако има желание, време и разбиране, енергията и на най-хиперактивното дете може да бъде насочена в градивна посока и от него да излезе бъдещ световен шампион в някакъв вид спорт, а защо не и художник или прецизен архитект.

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
gtrest ( преди 9 години )
Pomognete na decata si da namerjt svoj svjt i da se vpishat v nego kato gi nabliudavate i izuchavate. Ostavete gi da budat sebe si , za da mogat uspeshno da se realizirat v svoj svjt.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Detelina Nikolova ( преди 10 години )
e, че има генетичен момент, си е факт, ама че и средата си има своето значение е безспорно!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 0 rate down comment
Polina ( преди 11 години )
te sa straxotni po tova 4e ne tolerirat lajata kato nas za tova se kazvat KRISTALNI -4ISTI DECA jalko 4e xorata sa tolkova naivni da se ogledat okolo sebesi i da prozrat 4e ne slu4aino broiat im se yveli4ava sega sa xiliadi i shte se rajdat oshte takiva deca za da se iz4isti mizeriata na Zemiata koiato e napravena ne ot niakoi dryg a ot xorata zashtoto zavistta i al4nostta ne vodi do nishto drygo osven do razryshenie na samite nas
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6 rate up comment 1 rate down comment
Polina ( преди 11 години )
Tezi etiketi sa mnogo grozni po zvy4ene vsiako dete koeto e takova e yikalno samo po sebesi i az li4no mnogo se draznia na tova 4e gledat na tiax kato na ludi ili neshto takova tezi deca sled vreme shte stanat neshto mnogo pove4e i shte napraviat sveta edno po dobro miasto za jivot ot kolkoto e sega .Y4itelite v deckite gradini ne gi razbirat a i ne im se zanimava zashtoto taka im iznasia tezi deca iskat lubov te vijdat v o4ite na vseki edin vazrasten koi kakav vapreki 4e niakoi ne mogat da go izkajat s dumi
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8 rate up comment 1 rate down comment
Polina ( преди 11 години )
ako niakoi mi kaje 4e deteto mu see opravilo ot lekarstva na koito sa mu izpisva li i sa napraveni isledvania za tejkite metali v organizma i tosee opravilo niama kak da mu povarvam parvo triabva da se ostanovi kakvo e deteto zashtoto i na moeto postavixa diagnoza koiato razbira se e greshna pak toi se okaza ot decata ,,INDIGO;; taka 4e ne viarvaite koi kakvo vi govori .Problemat e v xorata i zaobikaliashtata gi sreda tezi deca bivat otxvarleni zashtoto ne gi razbirat a tesa tolkova ymni 4e prosto ne moje da opishe
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 0 rate down comment
Polina ( преди 11 години )
pro4etox pove4eto neshta koito sa spodelili vseki ot vas no edno ne moga da razbera kak v Balgaria gi opredeliat koe dete e xiperaktivno i koe s aytizam i taka na tataka xodiat na psixolog, logoped postaviat im diagnozi v koito sam sigorna 4e pove4eto ne otgovariat na istinata podmiatat vi tyk i tam po nevrolozi izpisvat na decata lekarstva i kazvat elate sled 4-5 meseca za da troviat decata s lekarstva istinata e 4e vsi4ki gi postaviat pod edin obsht znamenatel
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8 rate up comment 0 rate down comment
Цветелина Слънчева ( преди 11 години )
Авторката на статията очевидно изобщо не е наясно за какво говори...Хиперактивността - това е вид увреждане на нервната система. Природата й няма нищо общо с темперамента и/или възпитанието на човека/детето (гледам,че и доста от коментиращите не го знаят ). И да заключиш статията с думи,че вината за хиперактивността на децата е в родителите им, е пълна глупост и безотговорност! Има проблемни и проблемни деца. Не слагайте всички под един знаменател.Образовайте се, мислете, консултирайте се със добри специалисти и чак тогава посягайте да пишете статии! Да добавя.....Адекватното възпитание може до някаква степен да коригира поведението на детето, но не може да промени същността му (говоря конкретно за хиперактивността ). Хубаво е родителите на такива деца да се обръщат към специалисти ,които да им дават насоки за работа и общуване с "трудните" им чеда. Факт, че ,стресирани от неконтролируемото си дете, родителите често се отдръпват от него емоционално,като влошават нещата още повече.....Но в никакъв случай не бива да бъдат обвинявани за това.Те (родителите) имат нужда от разбиране и ПОДПОМАГАНе!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Е. ( преди 11 години )
Да се дава Пирамем и Фенобербитал на деца е престъпление и "лекар", който ги изписва е безотговорен и лековат търговец !!! 90% от хората извършващи масови убийства и откриващи внезапна стрелба в САЩ са приемали ПИРАМЕМ! Изхвърлете телевизора и четете повече, четете и на детето. То попива освен от отношенията в семейството и от ТВ. Не може да седи с часове пред нещо, което атакува с ярки цветове, агресивни звуци, реклами и сменящи се сюжети, които осакатяват въображението и последоварелното мислене и най-лошото задържа се енергия, която за физически здраво дете може да се изразходва в спорт, игра или ПОМОЩ на родителите. Да не говорим за псевдокултурата, която ТВ възпитава!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23 rate up comment 0 rate down comment
Дарина ( преди 11 години )
Силвия Георгиева едно ще ви кажа , бай бабо да не те среща мечка . Така силна - вилна, възпитание , Бог , наказание . Но ако имаш постоянно ревящо бебе като моето от раждането на ръце денонощно *** напусне работа , защото иначе заспиваш по столове и права опряна на стената на ръце с него пак ще си говорим за възпитание. Не ми давай акъл да го оставя да реве , без това сме с лека форма на херния , защото не може да се кротне и с добро. С много любови много песни и друсане година по късно той стои сам без да се дере за 15 минути. Съвет от мен , майки забравете какво трябва и какво не трябва приемайте помощ от близки и познати , бъдете до детето нищо че къщата е нагоре с краката. Силата и самочувствието , увереността и спокойствието то взима само и единствено от вас. Между две и три годинки минава кризата на АЗ - ЪТ прочети за нея и виж дали не е този период ще отмине
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9 rate up comment 2 rate down comment
Силвия ( преди 11 години )
Чета коментарите и се чудя на всички, защо вярвате на разни диагнози и лечения поставяни ей така от разни доктори. Помислете, как в миналото хората са се справяли с огромното си многочадие и са съумявали да ги възпитат в християнския дух. Първото съществено нещо е, че съвременните деца са презадоволени с материални неща, прекалено много внимание им се обръща и угажда, не се приучават на християнски ценности - самите родители не ги притежават или не насочват децата си към тях. съвременните деца не се приучават да имат страх от Бога, защото и родителите го нямат. Съвременните деца стават свидетели на всякакви беззакония и долен морал, който ни залива отвсякъде, те не се приучават на търпение и уважение(това виждат около себе си). Телевизора дъни непрекъснато и интернета ги заковава пред него, а малките се пращат на разни градини да ги "възпитават" непознати хора, и да копират всякакво поведение от всякакви характери. Детето трябва да се приучи на навици и да се подхожда много строго към възпитанието му, да не се глези и да се пресича агресията в зачатък, да се създаде постоянен режим на живот с определени часове на почивка, игра, занимания и просвещаване и да не се оставя детето да се налага над възрастния по никакъв повод. Да се наказва за провинение и да си изтърпи наказанието което му е наложено, бъдете твърди в изпълнението на наказанието, след което да се извини за лошата постъпка(те обикновено плачейки се извиняват и обещават да не правят повече така). Това приложено с постоянство и любов ще възпита у детето страх и уважение към околните, защото в библията е написано "наказвай сина си докато е мълък, за да не бъде срам за баща си като порасне". Бог да ни е на помощ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар