Обичате ли пътешествията до красиви места? Днес в рубриката ни „Дневникът на Мартина“ споделяме една история на Марти за пътуването ѝ до френския град Анеси.

Наричат го по най-различни начини. Добре опазената тайна на Франция. Венеция на Алпите. Цветният град. Което и от тези три имена да изберете, няма да сбъркате. Каналите, които водят началото си от едноименното езеро, се промушват между уличките на средновековния център на града.

И тук плуват лодки, и тук има малки островчета. Но атмосферата си е чисто френско съвършенство. А цветята са навсякъде. Върху балконите и прозорците, парапетите, дори върху уличните лампи. Неслучайно преди много време един свещеник приканил философът Жан-Жак Русо (тогава млад писател) – „Бог те призовава, отиди в Анеси“. Не зная дали Русо е намерил душевен рай в това невероятно градче, но аз не можах да устоя на чара му. Както и на поканата на моята най-добра приятелка.

Бях слушала много за Анеси, преди да се запознаем. Сгушен срамежливо в полите на Алпите, разположен на брега на най-чистото френско сладководно езеро, през лятото градът е място, където се кръстосват основни туристически потоци на съвременни номади от цял свят. Малки мостчета, стари паважи, тесни улички, широки зелени площи.

Ресторантчета и кафененца, буквално нанизани едно за друго. Ароматът на сирене е навсякъде. Лично аз полудях по така нареченото реблушон, което купувахме от хората в планината (във Франция има 360 вида сирена).

А кухнята? Какво да ви кажа – все още съм разколебана между патицата със сливи, картофи, карамфил, орехи, мед и балсамов оцет, бретонските палачинки, които са солени и се наричат galet и мидите Сен Жак.

Жителите на Анеси не само се хранят, но и живеят здравословно. Те обичат спорта и всичко, свързано с водата. Из целия град има специални алеи за колоездачи. В парковете пъплят ролери и тротинетки, в езерото – катамарани и платноходки. Аз опитах предизвикателството, наречено каяк.

Оказа се нелека задача. Каякът е лодка за лов – единствената с двойно гребло. Използва се от ескимосите и е доста трудна за управление. Движенията трябва да са абсолютно равномерни и балансирани. Е, моите не бяха точно такива. Но пък опитах.

Както и много други неща – играх голф, помилвах теленце, видях мармот, пих шприц. Зърнах Мон Блан. Местните казват, че над върха винаги има два вида облаци. Аз видях единия. Онзи, който наричат „летящи чинии“.

А ако аз имах летяща чиния, веднага бих се телепортирала обратно в Анеси.

Снимки: Мартина Ганчева