Димитричка Павлова – Додо – в парка на сладка приказка и плетка

Димитричка Павлова – Додо е изключително лъчезарна, свежа и креативна. Забравих да кажа и енергична. Тя събира почитателите на плетенето в нета, извежда ги на открито и замята наметка след наметка, след което се получават невероятно красиви, топли, свежи и весели неща. Димитричка се съгласи да ни разкаже малко повече за плетенето и да ни покаже някои от моделите си.

Плетенето за Вас е хоби, работа или съдба?
Плетенето е само едно парченце от тортата. Да кажем, че е едно от нещата, които обичам да правя, защото ги правя добре.

Трябва ли всяка жена да може да плете?
Няма нищо задължително. Плетенето е приятно занимание, начин да изразиш себе си и да покажеш твоята плетка, пък дори и с дефекти, крива – тя си е твоя, минала е през ръцете ти. Това е един вид идентичност. Освен всичко друго плетените дрехи и аксесоари са моят бунт срещу китайските стоки. Цял живот съм правила дрехи за себе си, за децата си, за приятелки и за децата им.

От кога се занимавате с тази дейност?
Бях на пет години, когато взех куки и огромно кълбо вълнена прежда и заявих, че ще изплета пуловер на любимия си вуйчо. Израснах сред купчина прежди и кълбета. И майка ми, и баба ми плетат. Всички казват, че любовта към плетенето се предава през поколение, изглежда в моя случай не е вярно.

Имате две дъщери и един син. Учите ли момичетата да плетат?
Не, просто гледайки от мен, започнаха да плетат. Малката е по-нервна, работата не й спори. Голямата каквото хване, прави го.

Как се запалихте?
Моята баба по майчина линия е била умейница. Отварях сандъците в къщата й и намирах съкровища – плетени покривки, тъкани месали и черги, извезани ризи. Тя е притежавала може би единствената шевна машина в околията. Събирала е приятелки и съседки на раздумка и майсторене и да сподели новите модни журнали с кройки от Европа-та.

Кой ви въведе в тайнството на плетките и на кого сте благодарна за това?
Майка ми ми показваше бодове, бримки и мурафети съвсем непринудено и казваше, че е лесно, както се и оказа.

Типично женско занимание ли е плетенето?
Не.

Къде творите? У дома или в специално ателие извън дома?
Вкъщи и на открито – в парка е чудесно място за срещи на плетки. Тази година за трети път организирахме наш Световен ден на плетенето на открито WWKIP day и все повече хора се включват.

Когато някой влезе в дома Ви, познава ли, че има плетачка?
Да, разхвърляла съм игли и прежди навсякъде. Непрекъснато правя нещо – блузи, чанти, бижута... Смятам, че когато едно изделие е готово, то трябва да се носи, а не да събира прах. Плетените неща носят радост и емоция.

Трудно ли е да си жена в днешно време?
Определено е по-лесно, отколкото е било на нашите майки и баби.

Любими неща, които изработвате?
Дрехи и аксесоари за дъщерите си.

Развивате ли се в това изкуство с годините?
Аз не си поставям цели. Виждам нещо интересно и после се оказва, че мога да го направя. Доста сръчна съм в ръцете. Дори мога да направя сама електрическа инсталация.

Всяка вещ ли можем да оплетем?
Навярно е възможно, но кому е нужно?! Обичам да влагам смисъл и да виждам, че нещата освен визия имат и функция – чифт ръкавички и шапка са добър начин да дадеш топлина и любов, да изявиш майсторлъка и усета си за форма, цвят и текстура.

Какво трябва да знае и да може един начинаещ?
Че освен лесно, е и приятно! Особено като го прави с другарчета на приказки и плетки.

Може ли сам да се научиш да плетеш или трябва някой да ти покаже?
Разбира се, че човек може сам да се научи – в нета е пълно с информация – албуми, снимки, обяснения. Има цял океан с филмчета как се прави. Разбрах, че някоя от кабелните телевизии е пуснала предаване за плетки. Има книги, форуми, всеки по-голям сайт за прежди предлага уроци и модели.

Любими цветове, с които работите?
Нямам НЕлюбими.

Любими материи?
Естествените – вълна, памук, но не съм екстремист и не се мръщя и на изкуствени влакна и материи, ако са безвредни и ергономични.

Най-трудното нещо, което сте изработвала досега?
Не бих казала най-трудното, а най-отговорното, в което влагам най-много емоции – това са задружните Одеялца на надеждата, които плетем и даряваме за благотворителност. Всеки може да се включи и с по една рибка/квадратче. Колкото повече човеци, толкова повече! :)

Най-шантавото?
С приятели облякохме с плетки едно дърво, което се превърна в ДървоТО. Предизвика доста полемики във всякакъв смисъл, включително от защитници на природата – практични люде, обичащи чистотата, в частност прането. Отнесохме доста критики, че хабим преждата, вместо да я употребим за друго.

Любимо място?
Терасата вкъщи, от която виждам Витоша и съседните покриви.

Любима рецепта?
Като питам децата си какво искат да им сготвя, отговарят – „палачинки“!

Пожелание към нашите читателки?
Уважаеми дами, девойки, момичета! Намерете своя начин да изразявате себе си и извън дома.
Пъхнете в чантата си кълбо и кука за плетене – не се знае в кой момент и за какво може да ви послужат – да намушкате и/или завържете някого, или за друго. :)))

Плетените дребосъчета на Додо – фотопоглед
Вижте още:

• Чудеса от прежди и плетки
• Модерно плетиво