Свободно време

„Мислите на една блондинка в книга за Щастието“

Какво правим със себе си в полза на хората около нас? Какво ще оставим след нас?...

25.03.2014г. / 14 52ч.
Аз жената
Снимка: Sxc.hu

Снимка: Sxc.hu

Всички се стремим към щастието, но доколко сме отворени за него, доколко сме готови да му позволим да се развие, да изпълни и да осмисли живота ни? Дали гледаме на него като на дар, който получаваме без усилия или като на чувство, което съзнателно изграждаме чрез самодисциплина и честност спрямо самите себе си? Какво ни мотивира, когато се събудим сутрин, да бъдем нетърпеливи в очакване на новия ден? Какво осмисля целите, които си поставяме?

Тази компактна и същевременно подвързана с житейски опит книга ще ви накара да си зададете тези въпроси и ще ви подаде приятелска ръка към отговорите им. Останалото зависи изцяло от вас.

„... Щастие. Мислим, че знаем много неща на тази тема. И то защо? Само защото сме прочели великите сентенции на древни философи, различни книги, третиращи този проблем; послушали сме съвета на приятели или сме ходили на психоаналитик, за да чуем професионалния му такъв; подредили сме си къщата според правилата на фъншуй, и какво ли още не. Но дали сме помислили, че всъщност ние и само ние решаваме как да приемаме нещата? Дали да сложим розовите си очила и да изживяваме дните си щастливо, или пък да облечем черните си дрехи и да потънем в самотата на нещастието – това е само наше решение. Всичко останало, което правим е, защото сме обременени с твърде много информация; настървено търсим варианти, без да осъзнаваме, че ни трябва време да почувстваме нещата, да им се насладим истински.

Забързани, без никой да ни гони, ние често подминаваме важното – тези около нас, които ни правят щастливи – за сметка на негативното, лошото, трудното. Може би защото то е по-лесно за „продан“, понякога по-лесно за изричане, по-малко изискуемо от нас. А в същото време носещо ни вниманието и съчувствието на слушателите. Как е възможно в толкова много от заобикалящия ни изпълнен с толкова много красота свят ние да виждаме и търсим основно негативното?...“

„... Кое е онова, за което като си помислим и моментално се усмихваме? Кое е онова, което ни кара да се чувстваме живи и пълни с енергия? Кое ни мотивира, когато се събудим сутрин, да бъдем нетърпеливи в очакване на новия ден? Какво осмисля целите, които постигаме, за които се борим? Трябва да намерим първоизточника и да му се отдадем. Но не бъдете обсебени. Просто да отворим душата си и насочим енергията си към него, и мигновено всичко, което вършим, ще започне да ни върви по-лесно. Защото това е един друг вид обич. Обич към себе си. Обич към всичко онова, което правим за себе си и за другите. Това е и смисълът. Важно е да харесваме, да се забавляваме и вършим с лекота всичко, което правим. Само така можем да му се посветим истински и да се почувстваме удовлетворени от стореното. Защото как иначе е възможно да сме отворени към света, да сме отворени към това да даваме и получаваме любов, ако не сме щастливи и обичани от самите себе си?

Свързани статии

Има науки, които ни учат как да говорим и мислим за всяка част от тялото си поотделно и заедно, за да я накараме да заработи по-добре и в наша полза. Те са хубави и полезни, защото ни учат колко важно е да обичаме себе си преди всичко, за да сме пълноценни за останалите. Та нали това е част от смисъла на живота? Какво правим със себе си в полза на хората около нас? Какво ще оставим след нас?...“
Руми Русо

На книжния пазар от 2013 г.
Обем: 80 стр.
Издателство: „Фабрика за книги“
Корична цена: 8,97 лв.

Прочетете още:

Коментирай