Свободно време

Догонване на света

Нови стихове от Марко Ганчев

15.11.2015г. / 11 43ч.

Аз жената

Корица: Издателство „Хермес“

За книгата

„Догонване на света“ е новата книга на големия български писател-сатирик Марко Ганчев. Авторът за пореден път ни доказва остроумието си в редица басни, епиграми, детски стихове и дори в поема.

Тази книга искрено ще ви разсмее и дълго ще я помните, защото думите в нея са написани изпод перото на автор, чието въображение просто няма предел. Ганчев умее да превърне в стих всяка случка, всяка дума и приумица, оставяйки ни безмълвни пред таланта му.

Майсторът на сатирата, даровитият поет, писател и общественик ни подарява множество стихове, наситени с изключителен заряд и оставащи отпечатък дълбоко в съзнанието ни.

Книгата на Марко Ганчев се издава с подкрепата на програма Национален център на книгата към Национален дворец на културата.

Светът от десет хиляди години
едно и също погоди ни.
Но и човек да иска от света промени
и даже за промени да се пени
през целия си жизнен път –
и туй се включва, без съмнение,
в завареното положение,
каквото е за нас светът.
Марко Ганчев

Откъси

Глухарче

На двора първото глухарче
е цъфнало, макар че
все още горе по баира
чаршафи зимата простира.
Нечувало за нашите борби,
затуй така щастливо може би
туй слънчево дете е засияло,
на татко Слънце кожата одрало.
Благодаря, глухарче,
че ме изпълни с ведър дух! –
извиках му, макар че
светът е глух.

Сексът и деловите дами

Развличам ли се или се увличам,
наред ли съм или не съм наред,
но деловите дами разсъбличам
наум като същински пубертет.
И питам се: такава работяга,
която цялата държава стяга,
което стяга всяка нейна жилка,
ще се отпусне ли у тях веднага
гальовно на съпруг да се умилка?
Ако рече да кръшне в изневяра
и тя през обедната си почивка,
амбициите си не ще разкара
дори и след изискана разпивка.
Дори и в тия сложни два момента
ако успее, туй не ще е връх
като оргазмите й в парламента,
където си изстисква опонента
така, че той да не поеме дъх.
За политически и бизнесдами
това се питам вече неведнъж.
С какви ли не перверзии се мами
либидото на застаряващ мъж.

Да си отидеш тихо

Да си отидеш тихо през нощта
или да викаш, все едно е:
ни твоят гняв ще вразуми смъртта,
нито смирението твое.
Нали нищожествата в тоя свят
ти игнорира и презря ги?
Смъртта какво е? Нищо на квадрат.
Я отпиши и нея, драги...

Две щурчета
Дядо страда до неделя –
сам да си, това е мъка:
дума с хора не обеля,
а щурче му само цъка.
Но неделята е празник,
в който внукът му пристига:
нищо че е той поразник,
друго си е с дечурлига.
Край на самотата пуста:
ей го, гостенчето тропа.
Още на контакта в пруста
внукът включва си лаптопа.
Ох, на дядо хубавеца
дума с дядо не обеля:
по-неспирно от щуреца
цъка цялата неделя.
Стихва дядовата мъка
от самотната несрета:
не едно щурче му цъка,
а му цъкат две щурчета.