Свободно време

Пета книга от серията „Истинска кръв“

26.07.2011г. / 13 56ч.

Аз жената

„Мъртви на прага“ е книгата, по която в момента се заснема петият сезон на хитовия сериал „Истинска кръв“, наредил се сред трите най-успешни продукции на HBO.

Феновете на вампирската тема единодушно твърдят, че „Истинска кръв“ е най-доброто, правено в жанра до този момент.

Шарлейн Харис започва писателската си кариера веднага след дипломирането си в колежа „Роудс“, където получава бакалавърска степен по английски език и масова комуникация. След публикуването на два самостоятелни детективски романа Шарлейн започва серията с главна героиня Аурора Тийгардън. Първото заглавие е номинирано за наградата „Агата“ в категория „Най-добър роман за 1990 година“. След осмата книга в поредицата авторката поставя начало на по-мрачната и провокативна серия с главна героиня Лили Бард.

След двете серии романи Харис все още не е постигнала желания успех. Тогава й хрумва да комбинира елементи от научната фантастика, криминалните и романтичните четива, за да разкаже историята на жена, влюбила се във вампир. Така се ражда романът „Мъртви преди мрак“, първа книга от серията „Истинска кръв“.

Романът моментално привлича вниманието на критици и почитатели на вампирските саги. Познавачите предричат сигурен успех на серията, а „Пъблишърс Уикли“ определя Шарлейн Харис като „рядко срещан талант“. „Мъртви преди мрак“ и следващите заглавия от поредицата са преведени на осем езика и авторката печели редица престижни награди, но големият успех тепърва предстои.

Шарлейн определя себе си като голяма късметлийка. Тя живее със съпруга си, трите си деца и трите си кучета в Арканзас. Член е на няколко писателски организации и активно участва в благотворителните акции на Червения кръст и Армията на спасението.

Звездният час на Шарлейн Харис настъпва, когато продуцентът Алън Бол й предлага да направи сериал по „Мъртви преди мрак“. Писателката приема предложението, като напълно се доверява на Бол, когото наричат „майстор на секси и плашещи телевизионни саги“.

Благодарение на великолепната игра на Ана Пакуин (в ролята на Суки) и Стивън Мойер (в ролята на вампира Бил), както и на актьорите във второстепенните роли, сериалът се превръща в тотален хит по цял свят.

Вторият сезон на „Истинска кръв“ предизвиква истински фурор и сериалът се превръща в култов за почитателите на „немъртвите“ обитатели на мрака. Третият сезон, който е направен по „Клубът на мъртвите“, бележи феноменален зрителски интерес. Много звезди от шоубизнеса, като Кейти Холмс, Линдзи Лоън и Снууп Доги Дог, признават, че са големи почитатели на „Истинска кръв“. В момента по книгата „Мъртви на прага“ се заснема и петият сезон на сериала „Истинска кръв“, който се чака с голямо нетърпение от феновете по целия свят. Манията по Суки и Бил набира все по-голяма скорост. Книгите на Шарлейн Харис достигат рекордни продажби и оглавяват всички престижни класации за бестселъри. В България вече са излезли четири заглавия от серията – „Мъртви преди мрак“, „Мъртви в Далас“, „Клубът на мъртвите“ и „Мъртви за света“. Сега ИК „Хермес“ предлага на почитателите на „Истинска кръв“ и петата книга – „Мъртви на прага“.

За книгата:
Животът на Суки Стакхаус отново се преобръща. След ухапване от свръхестествено същество брат й – Джейсън, за пръв път се превръща в пума. Едновременно с това неизвестен стрелец взема на прицел местните жители, които имат способността да приемат облика на животни. За ужас на Суки, брат й става главен заподозрян.
Куршумът на мистериозния стрелец ранява Сам, а следващата цел е водачът на върколаците – Калвин Норис. Увлечена в грижи около ранените си приятели, Суки преживява голям шок, когато една нощ домът й изгаря, подпален от непознат мъж. Истинският кошмар обаче започва, след като самата тя се превръща в следващата мишена на стрелеца. Ще бъде ли достатъчна помощта на вампира Чарлз Туайнинг, изпратен от Ерик да пази Суки, или присъствието на Чарлз има друга, скрита цел?
Младата жена ще трябва да разчита на собствените си сили, за да оцелее, да разкрие самоличността на стрелеца и да се опита да разбере собствените си объркани чувства към вампири и върколаци.

Отзиви :

Харис знае как да построи идеалния сюжет. Южняшката колоритност, сексапилните герои и умереното присъствие на свръхестествени същества са гарнирани с много хумор и нотка кървав ужас.
Ес Еф Екс Мегъзин

Голяма доза екшън и разбира се – много хумор.
Фангория

Шарлейн Харис никога не е била в по-добра форма.
Далас Морнинг Нюз

Откъс:
Въртях се в леглото поне четиридесет и пет минути и чак тогава усетих, че се унасям в сън.
И точно преди да заспя дълбоко, някой ме стисна за рамото. Усетих миризма на сладък парфюм... и на още нещо, нещо ужасно. Чувствах се страшно отпаднала.
– Суки, къщата ти гори – каза някой.
– Невъзможно е – отвърнах. – Не съм включвала никакви електрически уреди.
– Трябва веднага да излезеш навън – настоя гласът. Някъде отдалеч се носеше непрекъснат пронизителен звук, който ме накара да се сетя за учебните пожарни тревоги в началното училище.
– Добре – казах аз с натежала глава от съня и пушека (който видях, след като си отворих очите). Едва тогава осъзнах, че пронизителният звук се носи от детектора за дим. Из жълто-бялата ми спалня се носеха плътни сиви облаци пушек, досущ като зли духове. Нямах сили да следвам темпото на Клодин, затова тя ме издърпа от леглото и ме изнесе на ръце през входната врата. Никога не съм била носена на ръце от жена, но – разбира се – Клодин не е обикновена жена. Остави ме да стъпя на ледената трева в двора и аз мигновено се събудих. Очевидно не сънувах кошмар.
– Къщата ми се е запалила? – Все още не можех да дойда на себе си.
– Вампирът каза, че онзи човек я е запалил – каза тя и посочи към левия край на къщата. Само че аз, в продължение на една безкрайна минута, не можех да откъсна очи от ужасяващата гледка пред себе си – задната веранда и част от кухнята горяха, а огънят озаряваше нощта в червено сияние.
Насилих се да погледна към бегониите и видях проснат на земята човек. Чарлз стоеше на колене до него.
– Обадихте ли се на пожарната? – извиках и към двамата, докато тичах боса към къщата, за да огледам трупа. Бял, гладко избръснат, около трийсетгодишен. Не го познавах.
– О, не, изобщо не се сетих – смутолеви Чарлз. По негово време изобщо не е имало пожарни служби.
– А аз не си нося мобилния телефон – въздъхна Клодин, която бе рожба на модерната цивилизация.
– Тогава ще се наложи да вляза вътре и да го направя, ако телефонът все още работи – казах аз и се завъртях на пета. Чарлз се изправи и ме изгледа сърдито.
– Никъде няма да ходиш – отсече Клодин. – Ей, новият, ти тичаш достатъчно бързо и ще успееш да се справиш.
– Огънят е смъртоносен за вампирите – отвърна той.
Така си беше; изгаряха като факли при първата искра. Успях да потисна егоистичния порив да го накарам да влезе, защото много исках да взема отвътре поне палтото, чехлите и дамската си чанта.
– Иди да звъннеш от телефона на Бил – казах аз и посочих надясно. Той изхвърча като ракета, а щом се скри от погледа ми, аз се втурнах към къщата и успях да вляза, преди Клодин да е успяла да реагира. Димът беше станал още по-гъст, а в кухнята, на няколко метра от мен, се виждаха пламъци. Уплаших се и осъзнах грешката си. Изобщо не трябваше да се връщам в къщата. Опитах се да запазя самообладание и се огледах за чантата си. Намерих я на обичайното й място в спалнята, а палтото ми лежеше върху стола в ъгъла. Не успях да намеря чехлите си, но трябваше да се махна оттам незабавно. Измъкнах чифт чорапи от чекмеджето на скрина и изхвърчах от спалнята с насълзени очи. Кашлях и се давех, но инстинктивно посегнах наляво, за да затворя вратата към кухнята. После си плюх на петите и хукнах към входната врата, но се спънах и паднах върху един стол във всекидневната.
– Глупачка! – изруга феята Клодин и аз изпищях. Тя ме грабна през кръста и отново ме изнесе през входната врата, стиснала ме под мишница като навит на руло килим.
Писъците и кашлицата блокираха дихателната ми система за минута-две – напълно достатъчно време за Клодин да ме отведе на безопасно разстояние от къщата. Настани ме на тревата и нахлузи чорапите върху босите ми крака. После ми помогна да се изправя и да напъхам ръцете си в ръкавите на палтото. Аз го закопчах и блажено й се усмихнах.
Клодин за втори път се появяваше от нищото, за да ми спаси живота. Първия път заспивах на волана след един много дълъг и изморителен ден.
– Изобщо не ми е лесно с теб – засмя се тя, но вече не толкова искрено.
Лампата в коридора на къщата угасна. Предположих, че или бушоните са гръмнали, или пожарната служба е изключила електричеството.
– Съжалявам – измърморих аз. Нищо друго не ми дойде наум, макар да не разбирах защо трябваше да се извинявам на Клодин, след като не нейната, а моята къща гореше. Исках да изтичам в задния двор за по-добра видимост, но Клодин ме стисна за лакътя.
– Не се приближавай – отсече тя. Опитах се да измъкна ръката си от хватката й, но не успях. – Чуй, колите пристигат.
Вече се чуваха сирените на пожарните коли и аз мислено благослових всеки човек, който идваше да ми помогне. Пейджърите на всички доброволци се бяха разпищели и те бяха скочили от топлите си легла, за да ми се притекат на помощ.
„Баракудата“ Хенеси, шеф на брат ми, паркира колата си на алеята, изскочи отвътре и хукна към мен.
– Вътре има ли други хора? – извика той. Зад неговия автомобил спря пожарна кола и новичкият ми чакъл се разхвърча наоколо.
– Не – отвърнах.
– Има ли газови бутилки?
– Да.
– Къде?
– В задния двор.
– Къде е колата ти, Суки?
– Отзад – отвърнах. Гласът ми започваше да трепери.
– Газова бутилка в задния двор! – изкрещя Баракудата през рамо.
Чу се вик в отговор, последван от бурна активност. Разпознах Хойт Фортънбъри и Ралф Тутън, плюс още няколко мъже и две жени.
Баракудата размени няколко бързи реплики с Хойт и Ралф и извика при себе си някаква дребна жена, която изглеждаше като премазана под огромната тежест на екипировката си. Хенеси посочи към неподвижното тяло в тревата, жената свали шлема си и коленичи до него. Огледа го, опипа го и накрая поклати глава. Чак тогава я разпознах – медицинската сестра на доктор Робърт Мередит, Джен Някоя-си.
– Кой е мъртвецът? – попита Баракудата. Не изглеждаше особено разтревожен.
– Нямам представа – едва чуто отвърнах аз с треперещ глас. Клодин прехвърли ръка през рамото ми и ме притисна до себе си.
До пожарната кола спря полицейска. От шофьорското място изскочи шериф Бъд Диърборн. До него се возеше Анди Белфльор.
– Опа! – изхълца Клодин.
– Аха – добавих аз.
Отнякъде се появи Чарлз, следван по петите от Бил. Вампирите впериха погледи в трескавата активност наоколо и едва минута по-късно забелязаха Клодин.
Дребната жена се изправи, нахлузи отново шлема си и извика:
– Шерифе, бъди така добър и извикай линейка да прибере трупа.
Бъд Диърборн даде знак на Анди и той веднага извади радиостанцията си.
– Един мъртвец не ти ли стига, Суки? – опита се да се пошегува Бъд Диърборн. Бил ядосано изръмжа.
Пожарникарите счупиха прозореца до масата за хранене, принадлежала още на прапрабаба ми, и в нощното небе се издигна облак искри. Пожарната кола се придвижи напред и точно в този момент ламариненият покрив над кухнята и верандата изхвърча във въздуха.
Къщата ми потъна в пламъци и гъсти облаци дим.