Семейство

Децата на другите – не говорете с тях

11.11.2011г. / 12 40ч.

Вергиния Генова

Дали да говорим с децата на другите? Дали е редно да им правим забележки като възрастни, да ги помолим да не чупят и хвърлят това или онова, или пък да престанат да бият детето ни.
Това е въпрос, на който едва ли много хора обръщат голямо внимание. Повечето смятат, че като направят забележка на някое хлапе, то си взема урок и проблемите приключват. И наистина в някои училища и с някои деца е така. Проблемите се решават бързо и лесно.
Една майка споделя, че някакво дете много тормозело сина й. След кратък разговор с въпросното хлапе и леко поскърцване на зъби – повече няма никакви проблеми, дори въпросните деца са започнали да се сближават и да играят заедно.
Друга баба казва, че само направила забележка на едно дете да си изреже „ноктенцата“, защото било одрало нейното внуче и последвал лют скандал от страна на родителите, защо изобщо е дръзнала да говори и да прави забележка на детето им.
Да не говорим, че има деца толкова надъхани и подковани, че в момента, в който споменеш името им директно ти казват „Не говоря с теб, аз си имам адвокат.“ И родители на подобни деца са готови да те съдят до десето коляно само защото си се осмелил да заговориш тяхното скъпоценно съкровище или не дай си боже да му направиш забележка за лошото му поведение.
Разбира се има родители, които при лошо поведение могат да се накарат на цялата тайфа и дори да ги нашамарят и дори да получат благодарности, че са вкарали децата в правия път.
Както се казва хора различни и родители разни.
Вие от кои сте? Вдигате ли скандал, ако някой родител, без ваше знание е чел конско на детето ви или му е давал уроци по морал и право?
И от друга страна бихте ли направили забележка на чуждо дете или ще го оставите да набие пред очите ви друго дете или да разруши нещо, защото ще ви е страх от скандал от страна на родителите му? И как процедирате при наличието на такива проблемни деца и още по-проблемни родители?