Българското масло – масло ли е?

Напоследък все по-често се чудя как всичко се превръща в киндер сюрприз – пише едно, а вътре съвсем друго. На българското масло определено пише масло. Отивам в бакалията, все още има подобни магазини и казвам „Едно масло, моля.“ И ми дават масло. После вече си го купил, чети си етикета колкото си искаш. А когато го отвориш се чудиш какво точно си казал, защото въобще не прилича на масло.

Аз започнах да препрочитам етикетите, когато при едни и същи условия държах българско и германско масло и се оказа, че все едно са коренно различни продукти. И наистина са.
Германското масло не се разтопява, и е с леко жълт цвят, докато българското е белезникаво и придобива някаква пенесто подобна пихтиеста маса. И на вкус и на цвят нямат почти нищо общо.
Четейки етикета на българското масло, сериозно се запитвам защо изобщо на опаковката пише МАСЛО.

Що за продукт е това?
И докога в България ще пише едно на опаковките, а като го отвориш ще се окаже нещо съвсем различно, а на вкус ще е съвсем трето. Даже не искам и да си помислям от какво е правено, при какви условия и колко вредни неща има вътре. А уж сме в Европейския съюз. Какво ли щеше да е, ако не бяхме. И стигаме до цената – защо цената му е като на масло, като въобще се оказва, че не е масло. А качествата? На мен например ми трябва, според рецептата – истинско краве масло – как да съм сигурна, че сладкишът, който искам да приготвя ще се получи както трябва, с продукт, който съм купила за масло, но явно е някаква неземна космическа добавка, с неизяснен произход и състав. Имало растителна мазнина – ами като има, тогава не го кръщавайте масло. Защо трябва хората да се подлъгват под името? Уж, учим децата си, че млечните продукти са онези направени от мляко (краве, овче, козе...) и са от животински произход. Е, знаейки това няма нужда да ми се пише – кренвирши от месо, салам от месо, защото хората знаят, че месните продукти се правят от месо, нито пък да ми се пише сирене от мляко, щом е кръстено сирене, трябва да е от мляко, нали така?
Така че време е не само малките букви да обозначават съдържанието, ами и имената на продуктите да се дават според това съдържание. И не ми казвайте – „Да си четете етикетите, бе, госпожо!“ Ми, госпожата може да е привърженичка на българските продукти и да иска да си купи българско масло. Но явно българско масло, просто няма. Или има, но човек като си купи един два пъти подобно не-масло и достига до този извод, а може да има много чисти и хубави български масла на пазара, но купувачът губи интерес и не иска повече да отваря киндер сюрприз и залага на онова, за което е сигурен, че е масло.

Прочетете още:

• Домашният крем на баба
• Сладкиш, специално създаден за „Аз жената“ и наречен „Кафяв апетит“
• Вкусна торта