Свободно време

Внимавайте какво споделяте с писатели – утре може да го прочетете в роман

07.06.2012г. / 12 03ч.

Аз жената

Внимавайте какво споделяте с писатели – утре може да го прочетете в роман

Представяме ви „Пастирът“ от Итън Крос

За автора:
Като дете Итън Крос не е мечтаел да залавя престъпници или да спасява хора от горящи сгради подобно на повечето си връстници. Бъдещият автор е искал само да пише истории за хората, които вършат подобни неща. Дългогодишната му мечта се сбъдва с излизането на дебютния му роман „Пастирът“.
Авторът, роден и израснал в Илиной, САЩ, води сравнително усамотен живот далеч от медийното внимание, заедно със съпругата си, двете си дъщери и двете си кучета порода ши-цу. След като дълго време работи върху ръкописа на първия си роман и го издава на собствени разноски под формата на електронна книга, Крос се превръща в интернет сензация. „Пастирът“ оглавява класациите за независими автори и надминава по продажби дори световния бестселър „Колибата“ на Уилям Пол Йънг в класацията на сайта indiereader.com. Книгата продава над 25 000 копия в първите две седмици след появата си на пазара. Този пробив фокусира светлините на прожекторите върху Итън Крос и скоро той вече има опитен литературен агент, който скоро му осигурява и издателски договор с престижната компания „Барнс енд Ноубъл“.
Понастоящем Итън Крос работи върху продължението на „Пастирът“ – роман с работно заглавие „Пророкът“.

ЗА „Пастирът“:
Франсис Акерман обича игрите. Всяка негова игра обаче завършва с трупове.
Маркъс Уилямс е бивш полицай, освободен от служба заради скандален инцидент. Наследил ранчо от починалата си леля, Уилямс решава да скъса с миналото си в Ню Йорк и се оттегля в Тексас. Скоро след пристигането му обаче съдбата му изиграва лоша шега. Вместо покоя на провинциалния живот, той се сблъсква с поредната кървава баня, оставена от Акерман.
Маркъс неволно открива, че местният шериф преди броени дни е заловил психопата и се кани да разчисти стари сметки с враговете си, а после да припише убийствата на Акерман. В опит да предотврати плановете му, Маркъс сам попада под прицела на цялата местна полиция, а в суматохата Акерман успява да се изплъзне. След като се срещат очи в очи, и психопатът, и бившият полицай усещат, че пътищата им ще се кръстосат отново.
На всяка крачка Маркъс се убеждава, че шерифът е част от конспирация, която се простира до най-високите етажи на властта. Младият мъж е притиснат от всички страни от преследвачите си. Опитвайки се сам да залови и спре Акерман, преди да загинат още хора, Маркъс ще трябва да изживее отново кошмарите от миналото си.

Отзиви:

Динамичен, изключително реалистичен трилър, чийто злодей сякаш е изскочил от страниците на Патерсън или от кадрите на „Престъпни намерения“.
Андрю Грос, бестселъров автор на „Безразсъдно“ и „Не поглеждай назад“

Роман, който е в равни дози „Мълчанието на агнетата“ и „Самоличността на Борн“.
Джеръми Робинсън, писател

„Пастирът“ е роман, изпълнен с непрестанно напрежение и страхотни обрати, чийто край ще ви остави без дъх.
Лу Ароника, „Бантам Букс“

Винаги съм искал да разказвам истории на хората
(Интервю с Итън Крос)

Какво ви накара да започнете да пишете?
Още като дете мечтаех да създавам истории и да ги разказвам на хората в книга или филм. Започнах този процес още тогава. Винаги съм бил малко затворен и като малък си играех с фигурките си и с въображаемите си приятели. Те бяха по-скоро нещо като герои в моите детски филмчета. Като дете си играех с тях, но и сега на практика правя същото, просто въображаемите ми приятели оживяват на страниците на книгите.
Винаги съм бил и голям почитател на киното. Още като дете посещавах киносалона поне два пъти седмично. Малко по-късно тази любов към филмите прерасна и в силно увлечение по книгите.

Откъде черпите вдъхновение?
Мисля, че най-краткият отговор на този въпрос е „отвсякъде“. Вдъхновявам се от живота, от света около мен, от приятелите си, от други книги... С времето се превърнах в много добър слушател и винаги следя за нещо интересно, което да включа в книгите си. Някой може да сподели с мен дребна подробност или детски спомен. Един подобен детайл кара мозъка ми да заработи и да обмисли всички версии и начини, по които бих могъл да използвам тази информация в книгите. Поуката тук е: внимавайте какво споделяте с писатели, не знаете каква част от разговора ви може да се озове в следващия бестселър.

Кои са любимите ви автори и какво четете в момента?
Общо взето, харесвам всяка книга с динамично действие, независимо от жанра. Има, разбира се, и книги, в които атмосферата се нажежава бавно, но въпреки това човек не може да се откъсне от тях. Обожавам да чета Дейвид Морел, Джеймс Ролинс, Ф. Пол Уилсън, Дийн Кунц, Джефри Дивър, Джеймс Патерсън, Дъглас Престън, Клайв Къслър, както и много други. В момента чета „Ханибал“ от Томас Харис.

Как избрахте заглавието на книгата си?
Първоначалната идея за „Пастирът“ се зароди преди години, докато бях в колежа, под формата на есе с обем 40 страници. Разказът поставяше въпроса дали целта оправдава средствата и разглеждаше проблема със злоупотребата с власт. Планирах да използвам историята на разказа като основа за романа, но книгата се разви по съвсем различен начин.

Върху какви нови проекти работите?
Вече съм очертал сюжетните линии на още два романа от поредицата, започваща с „Пастирът“. Започнах и работа по самостоятелен трилър, наречен „Мракът никога не спи“, в който се разказва за разкайващ се сериен убиец, който трябва да се върне към старите си навици, за да спаси дъщеря си от група наркотрафиканти, подкрепяни от ЦРУ.

Откъс:

* * *

Глава 24.

Акерман остави револвера на масата. Алис Ричардсън и двете й изплашени до смърт деца си размениха ужасени погледи. Жената се опитваше безмълвно да ги увери, че всичко ще бъде наред. Но не можеше да прикрие собствения си страх.
Оръжието, за което доскоро се надяваше да ги спаси, сега се превърна в инструмент на тяхната гибел. Не беше сигурна какво най-много я изплаши: мисълта, че ще бъде застреляна с револвера, или непознатата игра, в която сега беше участник против волята си. Промълви сковано, докато се мъчеше да спре сълзите си:
– Какво искаш от нас?
– Вече казах – отвърна Акерман. – Искам да поиграем на една игра. Ако спазваш правилата и не се опитваш да ме изиграеш, ще пусна теб и децата да видите светлината на следващия изгрев. Но ако нарушиш някое от моите правила... – Акерман вдигна другата си ръка, за да покаже един голям нож. Остави го на масата до револвера. – Съгласна ли си с условията ми?
– Какъв избор имам? – Искаше да се изплюе в лицето му, ала знаеше, че няма смисъл. Вместо това трябваше да го залее с вряла вода или да го запали, или да го блъсне под някой камион. Но реши да играе неговата игра. Трябваше да направи каквото можеше, за да спаси децата си.
– Винаги има избор – кимна Акерман, – но не мисля, че някоя от алтернативите ще ти се стори задоволителна. – Играта е моя версия на руската рулетка. Сигурен съм, че си чувала за нея. Правилата са следните: оръжието ще бъде заредено само с един патрон. Ще го поставя в барабана и ще го завъртя. Всеки от нас двамата, като му дойде редът, ще дръпне спусъка, докато цевта е насочена в главата му. След това ти насочваш оръжието в главата на едното си дете, а после и на другото. И ще продължаваме така, докато един от нас падне мъртъв. Останалите трима играчи ще оцелеят. Ако ти или едно от децата ти, за нещастие, изгуби играта, ще оставя другите двама живи и непокътнати. И при двата варианта, ако ти спазваш правилата ми, минимум двама от вас ще оцелеят тази вечер. Освен това има вероятност, едно към четири, аз да свърша с куршум в главата си.
Тя изслуша думите, леещи се от устата на мъжа срещу нея, но се вцепени, като осъзна какво се криеше зад тях. Той нямаше намерение да убива нея или децата. Възнамеряваше те сами да се изтребят.
– Ти си побъркан и един ден ще си получиш заслуженото! Жив ще те изгорят! – Този път го заплю и макар да бе от безпомощност, Алис се почувства малко по-добре.
Акерман избърса плюнката от лицето си и заяви:
– Вероятно си права. И може би скоро ще го разбера. Но така или иначе ти трябва да играеш моята игра. Приемаш ли правилата?
– Да.
– Много добре. А сега да си поиграем. – Той взе револвера и макар да го приготви под ръба на масата, където тя не можеше да го вижда, поне видя, че Акерман извади един патрон от джоба си и го вкара в барабана.
Странният звук от завъртането на барабана я накара да се пита дали всъщност не беше умряла при падането си в коридора, а сега се състезаваше в най-популярното забавно шоу в ада. Може би Лукас имаше право, като се страхуваше, че един караконджул се е промъкнал в стаята му? Или пък Акерман не е само един луд? Може би е превъплъщение на дявола, истинско създание на нощта? Той плъзна револвера през масата и оръжието се спря точно пред нея.
– Ти си първа – каза й той.
Цялата се разтрепери. Сега бе нейният шанс и тя знаеше, че втори няма да има. Трябваше да действа. Протегна ръка да вземе револвера. За миг го изгледа, преди да го хване. Стори й се, че от оръжието се излъчва странно, луминесцентно сияние. Сигурно си въобразяваше, заради травмата на главата й.
Направи го. Направи го сега. И тя го направи.
Стисна здраво оръжието, но го насочи не към своята глава, а право в главата на мъжа, който бе нападнал дома й, убиеца на мъжа й, решил сега да я тласне към детеубийство, разрушителят на семейното й гнездо.
Натисна спусъка.
Натисна го още веднъж и още веднъж.
Повтори действието в бърза последователност и усети как я залива вълна на безнадеждност, когато се досети, че револверът не е зареден. Той е знаел, проклет да е, предварително е знаел тя какво ще направи. А сега се оказа, че бе нарушила правилата.
Убиецът се надигна и заобиколи бавно масата до отсрещната страна, където тя седеше, изпаднала в шок и пълно отчаяние. Протегна ръка, изтръгна револвера от ръцете й и я удари силно през лицето с опакото на дланта си.
Какво направих? Провалих единствения ни шанс за оцеляване. Ако играех честно играта, щях поне да имам шанс едно към четири на Акерман да се падне патронът. А сега и тази надежда пропадна.
Той се върна на стола си в другия край на масата. Въздъхна и взе ножа.