За щастието

Моментите на щастие се намират така близо до нас. Ние съзнаваме ли тяхното съществуване?!

Още от деца и в продължение на целия ни живот непрестанно търсим магическото растение с четири листенца, символът на щастието, което ни предлага природата. Ние не спираме да го търсим и то винаги си остава все така трудно да се намери...

Научихме ли се да забелязваме и да ценим малките, кратки моменти на радост и щастие, които ни придружават и разнообразяват нашето всекидневие?!

Можем да изброим една нескончаема редица от причини за радост, облекчение, удоволствие, които създават мигновеното щастие... Писмото, което носи добри новини, гласът на скъп човек, който ни говори от другия край на телефона, неочакваната среща с някой, който е ценен за нас, предметът, който го мислехме за изгубен, внезапно попада в ръцете ни...

... Тези бегли, кратки моменти, които приличат на дребни искрици, създадени под чудотворната пръчица на някой магьосник, те са нашите мигове на щастие!

За всяка възраст различни преживявания ни водят към щастието. Ако се върнем обратно към нашето детство и си спомним дните прекарани на село, всред обаянието на дългите летни дни, край реката или морето, под синьото небе на полето, на лов за пеперуди, свитите венчета от полски цветчета, забодени в немирните ни къдрици, ние тичахме до умора... По-късно, когато се стъмваше, нали събирахме светулки или предпочитахме да играем на криеница, привлечени от потайностите на нощта ...

Беше истинско щастие!...

След детството се изреждаха младежките години, през които, животът предлага с леснота различни срещи и възможности за нови запознанства и приятелства. Събуждаха се чувства за дружба, за сътрудничество и вярност, споделени тъги и радости... Безброй вълнения, щастие... и ... неотложни разочарования...

После, вече в разгара на живота, понякога рано, понякога късно, понякога никога, познахме ли щастието да обичаме и да бъдем обичани?

Дали с течение на времето намираме щастието, такова, каквото ние сами сме си пожелали, за да срещне отзвук в нашето сърце? Ние сами решаваме кое е нашето щастие... Дали сме постигнали нашия душевен мир, ако сме посадили положителни чувства в своето съзнание, което води до духовното щастие...

Най-близо до нас щастието е у дома, всред семейството, със споделения залък, благодарение на разбирателството и сътрудничеството. Намира се щастие в пътуванията, които обогатяват. Огромно е щастието в триумфа след дълги усилия...

Щастието е в очакването, в трепета, в мечтата.

Щастието е в постигането на едно желание.

Щастието е в блясъка на очите ти, заради обичта, която ти дарявам.

Щастието е да цениш и да бъдеш оценен.

Щастието не се купува и не се продава.

Щастието го създаваме самите ние, когато се трудим и творим, когато отворим сърцето си, за да дадем подкрепа и помощ.

Щастието е да бъдеш в съгласие със самия себе си, да вярваш в своята звезда, да обичаш и да бъдеш обичан!!!

Откровение на Жели-Ирис Перец