Едва ли всеки път, когато си купувате дрехи, се питате какъв е произходът им, в какви условия са създадени и колко усилия са били нужни за тяхната направа. Истината може да се окаже плашеща, защото на фона на всички политически, икономически и социални проблеми, които днес кънтят от почти всяка една масмедия, темата за бързата мода остава тема табу в информационното пространство.

Липсата на достатъчно кадри ни кара да стоим настрана от сложността на този проблем, без дори да се запитаме какви могат да бъдат евентуалните последици от масовото производство на дрехи, които са умишлено предназначени за краткотрайна употреба.

Какво е „бърза мода“?

Терминът „бърза мода“ възниква през 90-те години на миналия век, когато постепенно пазаруването на дрехи започва да се превръща по-скоро в хоби, отколкото в необходимост. Тогава производителите намират решение, с което да задоволят потребностите на масовия потребител, като виждат за добра алтернатива създаването на нискокачествени облекла и аксесоари, които да продават на сравнително ниски цени.

Бързата мода е в пъти по-евтина и достъпна за масовото потребление и това я прави привлекателна за повечето хора. Силно стряскащи обаче са данните, че на година се произвеждат около 100 млрд. бройки дрехи, които са преназначени за продажба най-често от вече доказали се брандове на пазара. Освен използването на нереално голяма част от природните ресурси като тонове памук и хиляди литри вода, зад тази голяма цифра стои и трудът на хиляди хора, които в повечето случаи работят сред нечовешки условия, с допълнителни смени и със заплащане няколко пъти по-ниско от минималното.

Бързата мода днес

Много от днешните модни брандове не прибягват до промени в начина на производството на дрехи. Наблюдава се и друга практика – някои от големите марки не само избягват да повишат екологичността на производството си, но и цената на стоките им продължава да поскъпва рязко. Последствията от текстилната промишленост оказват негативно влияние не само върху работната ръка, на която не се заплаща никак добре, но и върху околната среда.

Последици

На 23 април 2013 година в Бангладеш, вторият по големина износител на облекла в света, се случва трагедия. Голяма фабрика за производство на текстилна промишленост се срутва и отнема живота на много хора, а една голяма част от работещите са тежко ранени. Във връзка с този нещастен случай говорител на армията коментира: „Броят на жертвите вече възлиза на хиляда!“. Смята се, че лошите условия и липсата на реставрация на сградата са причината за нейното разпадане. Този инцидент е само един от примерите за това докъде могат да стигнат извращенията на модния бизнес.

Друг сериозен проблем е влиянието на бързата мода върху околната среда. Производството на дрехи засяга един от най-важните ресурси на планетата – водата. За направата на една тениска например са необходими 1514 литра вода, а за един чифт дънки – 15 000 л. Повечето фабрики се намират в близост до реки и морета и освен източването на огромни количества вода, това автоматично води и до замърсяване на водите с пестициди и отпадъци, които най-често биват изхвърляни в тях. От своя страна това застрашава не само морските обитатели, но и хората живеещи в близост до подобни промишлени предприятия.

Решението

В отговор на това какво е решението на този проблем, много от публичните и високопоставени личности като Барак Обама например смятат, че броят на дрехите, които се ползват ежедневно трябва да бъде ограничен. Затова те предпочитат да носят едни и същи или еднакво изглеждащи дрехи. Униформите, пазаруването от second hand магазините, ограничаването покупките на дрехи от търговски центрове, предлагащи бърза мода или дори даряването на ненужните дрехи също са алтернатива за справянето срещу това модно бедствие.

Ако и вие желаете да подемете инициатива за справянето с този проблем, бихте могли да започнете от промяна на потребителските си навици. На първо място се убедете дали нуждата ви да посетите мола, за да се сдобиете с нови придобивки не е просто прищявка, с която да убиете скуката.

Прегледайте гардероба си, отделете дрехите, които вече не използвате и вижте от какво се нуждаете в действителност. Не превръщайте пазаруването на дрехи в хоби. Купувайте само това, което ви е необходимо. По този начин не само ще избегнете трупането на излишни дрехи, но това ще повлияе добре и на бюджета ви.

Друга добра алтернатива е закупуването на дрехи от малки и не чак толкова популярни брандове, които се стремят към екологично производство. Вярно е, че продуктите от такива марки понякога могат да се окажат в пъти по-скъпи от тези, които се продават в мола, но в този случай цената е за сметка на качеството и така можете да бъдете сигурни, че дрехата ви няма да се износи едва след двадесет обличания.

За щастие, у нас информацията за проблема с бързата мода също набира все по-голяма популярност и някои от българските брандове за дрехи втора употреба следват екологични модели на разпространение с цел опазване на околната среда и борба с експлоатацията на работната ръка.

С оглед на гореизложеното, един от убийците на съвремието е може би бързата мода, която води до редица екологични и социални проблеми. Като горди обитатели на планетата ни е необходимо да се грижим както за природата, която е наш дом и без която животът ни би бил невъзможен, така и за нас самите. А човешкият живот е безценен дар, който не трябва да се отнема в името на масовата мода и дивидентите, които се трупат вследствие на нея. Затова следващия път, когато си избирате нова блуза, първо се запитайте дали в действителност имате нужда от нея и ако е така, опитайте да вземете мъдро решение.

Автор: стажант Каталина Трендафилова

Снимки: iStock