Харизматичния

Тя се чудеше дали гланцът за устни ще издържи теста на сламката, забодена в студената й водка с маракуя. В прехваления клуб, напоен с отегчителната миризма на тежки пури, с жасминов натрапчив дамски парфюм и натъпкан с екзалтирани фигури, беше трудно да се ловува с поглед. Тя знаеше, че трябва да се предложи в най- добрата си опаковка. Да докаже, че парите, хвърлени във фитнеса и при козметика, не са на вятъра. Роклята й беше от разпродажба, но толкова умело пипната от тайнствена шивачка, че това не издаваше лекото финансово притеснение на собственичката в края на месеца.

Харизматичния се появи тъкмо в момента, в който се чудеше дали не беше сгрешила, прибирайки косата си на кок. По-зелени от очите му не беше виждала до този момент. А погледът й се беше натъквал на какво ли не... Харизматичния беше типичен хищник. Тя беше почти убедена, че под дрехите му расте козина, умело епилирана в най- шикозните барове за красота. Стайлингът му натрапваше аристократизъм, лукс и щипка небрежност. Зъбите му бяха бели и блестящи, равни и едри като на диво животно. В този момент тя разбра, че Харизматичния е хищникът, който подсъзнателно беше търсила. Е, призна си, че имаше вид на популярно мъжко клише. В полунощ, когато диджеят щеше да се развихри, тя си обеща да стане жертва. Харизматичния беше убеден, че тя си дава сметка, че той не я забелязва. Вложи много старание в стойката и жестовете си. Не й изпрати дори питие. Хищниците мамят ловко и не се охарчват, бе неговото кредо. Той ловуваше, провокиран не от глад, а от отегчение. Вече и двамата знаеха, че тя ще е жертвата, а Харизматичния – консуматора.

Диджеят шумно стартира шоуто си. Двамата се приближаваха търсещо един към друг сред пробивните звуци на модерната клубна песен. Ефектно се разливаха в светлина и пушеци. Вече не усещаше накъде движи ръцете си, цялото си вибриращо тяло. В суматохата се усети до него, но разбра, че закопчалката на гривната и се опря до нещо меко и гладко..., което в един страшен миг увисна на китката и – безжизнено, леко и ненужно – тупето му. Единствено счупен нокът би съперничил на ефекта от това нейно откритие. Цялата негова мъжественост висеше на ръката и, поклащайки се под струята от изкуствения вятър в клуба. Тя разбра в един миг същността на Харизматичния, който настървено се оглеждаше за най- близкия изход. При проблем хищниците трябваше да се изтеглят неочаквано, бързо и ловко. Дори лишени от част от себе си. След като го изгуби от поглед, тя се отправи към тоалетната, където й предстоеше да се справи сама с нещо толкова желано – да изхвърли в коша тупето и да си измие ръцете. Естествено тя бе жена и щеше да се справи с предизвикателството.

* * *

* * * От конкурса Жените, сексът и градът