Във връзка с предстоящото разглеждане на второ четене на Законопроекта за предучилищно и училищно образование в Народното събрание, много родители протестираха срещу въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за четиригодишните деца и предвидените санкции, срещу забраната на алтернативните форми на обучение. Мотивът на министерството е: необходимост от ранна социализация за по-нататъшното реализиране на децата.

Възниква въпросът: Що е социализация? Според тълковния речник думата има две значения: 1. Приобщаване към среда, колектив, общество. 2. Превръщане на частната собственост в обществена. Това тълкуване ни дава възможност да разберем какъв е истинският замисъл на министерството с този законопроект. Заместник-министърът на образованието Милена Дамянова в едно свое изказване определи детската градина като приоритетна, по-подходяща среда от семейната за развитието на четиригодишните деца, което противоречи на схващанията на много родители, които изразиха своето недоволство от нейните изявления в медиите. Излиза, че майките и бащите не могат да социализират децата си на тази възраст, да ги обучават и възпитават, заради което държавата трябва да се грижи за тях. А грижата на обществото за всички деца еднакво, прехвърлянето на отговорността от родителите на обществото като цяло беше мечтата на комунистите. Не води ли това днес до разруха на семейството?

Още по темата

Със Законопроекта за образованието се отнема правото на майките и бащите да отглеждат и възпитават своето дете според своите разбирания и философия, религиозни убеждения, а с наложените санкции при съпротива се упражнява натиск върху тях, което е противоконституционно и противоречи на редица международни документи. Образованието трябва да е задължително за всички деца еднакво, но е необходимо да се даде възможност на родителите да направят своя избор на формата на обучение. Те най-добре познават своето дете, особеностите му и могат да преценят кое е най-доброто за него – да посещава детска градина (държавна, частна, полудневна група) или да се насочи към алтернативна форма на обучение – кооператив, домашно обучение, което не е нещо ново, а популярно в целия свят и се е доказало със значителни успехи. Задължителното обучение е подходящо за тези, които са избрали държавната форма на обучение или сега съществуващите частни детски градини, които следват държавната политика и изпълняват нейните програми.

Според заместник-министъра на образованието госпожа Милена Дамянова предучилищната подготовка е „напълно в унисон с новата философия на закона, според която образованието се разглежда като цялостен процес на обучение, възпитание и социализация. Няма как едно дете, стоейки в къщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира. От друга страна е важно тези деца да се научат, че когато живееш в обществото, има правила, които трябва да се спазват. Това ще ги научи на дисциплина.“ Аз не виждам нищо ново във философията на законопроекта за образованието, за която говори тя. Обучението, възпитанието и социализацията са постоянен цялостен процес. Естествената среда, където той може да се осъществи най-добре в ранна възраст, това е семейството. То е една малка общност, колектив, където малчуганите се научават как да живеят заедно, да спазват определени правила, да работят в екип, да овладяват определени навици, да зачитат авторитетите в семейството и собствеността на другите, да бъдат дисциплинирани. Те имат възможност да осъществят контакти на различни места, с други деца и възрастни – като посетят с мама и татко приятели, роднини, баба и дядо, различни школи, детски театър, да поканят приятелчета на рожден ден, да участват в подготовката на различни семейни празници... Пропусне ли се тази възможност в ранните години на детето, в по-нататъшното развитие социализацията му ще бъде трудна, а тя продължава през различните периоди на растеж. Не вярвам в група от 25-30 деца при целодневен престой учителят да успее да работи индивидуално с всички четиригодишни деца, да е в течение на всички конфликти, които възникват между тях и да се намеси, за да им помогне да ги разрешат.

Спомням си интересен случай с Христина, момиченце на четири години, което намрази детската градина и не искаше да бъде записано никъде. Защо? Тя живееше в друг град и когато през лятото отишла на гости при баба си, поискала да отиде в близката детска градина, за да поиграе там с приятелката си и други деца. Поиграли си за малко, посмели се. А Христина имала малък проблем с говора. Изведнъж всички избягали от нея, Веси не й обръщала вече внимание. Напразни били опитите й да се включи в игрите. Тя се почувствала отхвърлена, изолирана от другите. Прибрала се разплакана, а родителите й я успокоявали, обяснявали й как да се държи с другите. Каква била истината, която разбрах по-късно? Момиченцата заплашили Веси, че ако я видят да играе с Христина, няма да я пускат в техните игри и щели да й викат „бедната“, защото майка й и баща й работели в чужбина. Така Христина не искала да бъде записана в никоя детска градина, защото според нейните разбирания там имало лоши деца. Никой не можел да я убеди в обратното. Ако тогава беше прокаран сегашният закон, нейните родители щяха да плащат глоба затова, че не посещава детска градина. А учителката в детската градина, която имала 29 деца в групата, така и не успяла да разбере какво се е случило с децата.

Обикновено в големите групи се усеща натискът на връстниците, водачи са силните и агресивни деца, които успяват да подчинят по-слабите, притеснителните и различни от тях. Ако в детската градина някои деца се страхуват от отхвърляне от връстниците, от подигравки и физически заплахи, чувстват се неуверени, слаби, по-добре е да останат за известно време несоциализирани там, да се обучават в домашни условия.

В семейството има възможност да се предава опитът на поколенията, традиционната ценностна система, чрез която децата се научават кое е правилно и кое не е, родителите могат да вземат мерки да предпазят своите момичета и момчета отрано от неправилното въздействие на враждебната култура, която ни заобикаля, да определят социалните контакти. Липсата на взаимоотношения между родители и деца, на прекарване повече време заедно води до отчуждение и поява на неприемливо поведение на децата – озлобение, агресивно поведение, противопоставяне на авторитета, което се забелязва още в предучилищна възраст.

Въвеждането на задължително обучение в детските градини от четиригодишна възраст на децата е пълно безумие, което тласка образованието ни към пропастта. Сега образованието ни може да е в задните редици по качество според проучванията на образователната компания Пиърсън, но приемането на новия закон за предучилищно и училищно образование няма да подобри нещата. Колко реформи са се извършвали, колко нови наредби и указания са се променяли, но проблемите и до ден днешен си остават едни и същи. Това означава, че липсва конкуренция в образователната система, алтернативни форми на обучение, които могат само да тласнат държавното образование напред.

Автор: Донка Недялкова