Тази година може би само веднъж съм ви занимала с тежките раници на децата, с безумните учебници и излишните тетрадки. И с нежеланието на системата да се справи с положението.

Нали уж учебниците до осми клас са безплатни за децата? Би трябвало на държавата да и е все тая дали ще плати за хартия или за таблети. Цената на таблетите все повече намалява и дори един средностатистически родител, който е принуден да дава за безплатното обучение на детето си поне по 300 лева на година - (за въпросните учебни помагала, тестови задачи, учебни тетрадки и прочее) ще е съгласен да купи на детето си таблет, който ще може да се използва поне няколко години. Реално погледнато си струва – купуваш един таблет за 100 или 200 лева и детето го използва поне няколко години.

Още по темата

Да, но не може. Защото учителите ни били неграмотни и не можели да се оправят с техника, защото издателствата щели да фалират. Ами нали увеличиха заплатите на учителите – защо ги увеличиха без да поискат поне едно умение в замяна или трябва децата да чакат неграмотните ни учители да се пенсионират, че да дойдат по-грамотни.

Как ще дойдат обаче по-грамотни, ако неграмотни обучават неграмотни. Не сте ли се замисляли? И защо трябва да поставяме всички учители под общ знаменател? Нима няма достатъчно технически грамотни всред тях, нима няма такива, които да искат да си улеснят живота и да използват новите технологии? Има, разбира се, но може би техният глас не се чува, не ги виждаме и не знаем за тях. А ако беше толкова лошо да си учител, едва ли трябваше да имаш такива връзки, че да се вредиш в едно обикновено училище за учител по български език, например. Но този преход няма да стане – за желаещите могат да се запишат в някой бъдещ живот. Ако им е останал ентусиазъм и направят същата грешка да си пожелаят отново да се родят в България.


Снимка: Reuters

Естествено тук е моментът всички да скочат и да кажат – учителите ни са добри. Ха, дано! Всички учители да са мотивирани, да са амбицирани и да искат да облекчат своя и живота на децата. Тогава къде е проблемът? Децата искат промяна, родителите искат промяна, учителите искат промяна, кой не я иска?

Много по-лесно ще бъде целият материал да бъде събран в един таблет, да има една интранет система, да могат да си правят тестове с отговори – от 1 до 4 с няколко натискания по таблета, да си изчисляват сами и да се вкарват сами в базовия компютър. Какво остава за учителите – да ги нанесат в хартиените бележници. А ако дадат достъп на родителите до онлайн бележници няма да има нужда и от хартия.

Само такива като мен ще настояват децата да правят хартиени проекти, за да не забравят как се пише на ръка, да пишат съчинения и да рисуват. Едното не пречи на другото. За всички ще е по-добре. Децата няма да се изгърбват и да носят по 10 килограма учебници, а знанията ще са пак толкова.

Аз се бях изхитрила и възмутила и в началото на годината бях готова да снимам всички учебници, така че да може детето да носи само по 2-3 листа по предмет, колкото е урока.
Детето отнесе голямо мъмрене и аха да поставя въпросът на родителска среща и само като видях учителката и ми стана ясно, че в очите й пише с големи букви „Надежда всяка тука оставете“.

Колко поколения трябва да минат, може би трябва да се появи нещо много по-ново от таблетите, за да може българските деца да започнат да използват старите излезли от употреба турски таблети. Защото наскоро разбрах, че Турция вкарва таблети и то в цели 42 хиляди училища. Ние в България дали имаме толкова истински учащи се ученици, изобщо? Тъжно ми е, много ми е тъжно… все да кретаме на опашката на света.

Наистина в много училища няма дори компютри, дори допотопни шрайбпроектори, ако така се наричаха. Какво остава за нещо по-модерно.

А ако трябва да сме честни, преди 20 години в училищата имаше много повече учебни пособия като географски карти, жаби в спирт, микроскопи, епруветки и т. н., отколкото днес. Година след година се мъчим да произведем зубрачи, които учат суха теория, вече уж по-модерна – а разбирайте модерното е само в едни тестове, в които трябва да нацелиш верния отговор като например – кой има бъбреци: мечката, скакалецът или амебата. Определено е доста трудно. И всички скачат срещу тестовете, които са в края на годината – били много трудни, били непосилни за децата. Моля? Та те са правени като за дебили, да ме извиняват и родители и учители. Всяка оценка под 5 е доказателство, че са си губили времето цяла година и учители и ученици. И въпреки всичко явно аз не съм наред, защото години и години не мога да схвана тази аномалия в българското образование и в българския живот – как така все сме ангажирани на макс, времето на децата е запълнено от сутрин до мрак, постоянно учат, нямат време една книга да прочетат и накрая резултатът е – без коментар. Същото е и при възрастните – работим по цял ден, не четем, не спортуваме и накрая хем сме бедни, хем сме болни, хем сме глупави и вървим като овце на заколение или лъжем като нещастни Андрешковци, че и се гордеем с това.

Ето това не мога да схвана – една толкова огромна машина работи на пълни обороти и резултатите са плашещи. Да не говорим, че колкото повече изкласяват учениците, толкова по-нагли стават. Вземете едни студенти, които дигат луди скандали за оценки, а дори не знаят какво се изучава в избраната от тях дисциплина. Е, кому е нужно подобно образование?

Не е ли по-добре да си сложим ръка на сърцето и да кажем – да вземем поне да научим децата да четат, да пишат и да смятат до сто, от там нататък да хванат един занаят и да не се лъжем… Много по-щастливи ще бъдат бъдещите работници – поне ще имат самочувствие, че могат да омесят хляб или да поправят автомобил, докато слушат любимата си чалга. Не е ли така?

Иначе видите ли – обучението е безплатно и като ни е безплатно не би трябвало много да изискваме и много да мрънкаме.