Затлъстяването при децата – отражение на българския манталитет

Българската философия относно детското хранене е детето да е преди всичко нахранено и облечено. Може да не го извеждаме на културни мероприятия и да няма богат социален живот, но ако чинията му е пълна, то смятаме, че се грижим добре за него.

Винаги пълна чиния

Да не говорим, че на първо място е – детето да не е гладно. Няма значение с какво го храним – важното е да яде. Дали ще е циганска баница, хамбургер или супа, каквото има, първо слагаме на него. Слагаме най-голямото и най-хубавото парче месо, ако има.
Винаги е било така досега – българинът милее за децата си. Навремето тази формула е работела, защото храните са били чисти, пресни, не толкова калорични и не толкова изобилни. Какво като детето изяде паница боб с един голям комат хляб и дори парче сланина – истински празник, отива да тича навън.

Свързани статии

Къде се коренят причините за затлъстяването на децата?

Епидемия от затлъстяване заплашва българските деца

Детското затлъстяване носи рискове за сърцето

Позволяваме калорични и нездравословни храни

Този навик да даваме най-хубавото на децата се е запазил. Проблемът е, че днес децата не се движат достатъчно, а храните са много по-калорични и некачествени. Да не говорим, че полуфабрикатите и бързите храни са най-големия бич за младото поколение. А много деца не се ограничават само с един сандвич, а добавят и чипс, и сладолед, и вафла... и... добрите баби или майки стискат портмонето и дават парички. А когато дойде време за обяд или вечеря детето трябва отново да си изяде всичко в чинията. И разбира се ние сме щедри. „Нека си хапне детето, щом му е сладко. Ние сме яли луканка, знаем какво е...“ Или можем да не купим нещо, но на детето все едно шоколадче трябва да купим – нали е дете, да се радва, да си хапне.

Когато ни идват гости или ние отиваме отново се чувстваме длъжни да занесем някакво лакомство за децата.

Следващият етап е чак когато модерните майки се усетят и започнат да казват „не“, да съблюдават колко са пресни зеленчуците, какви калории поема детето и т. н. Но колко от нас са наистина съвременни екомайки и колко могат да си позволят да бъдат такива и колко успяват да научат и децата си да бъдат? Защото както знаем пресните храни са по-скъпи от полуфабрикатите, а мнозинството от децата обичат junk food.

Снимка: Getty images

Липса на движение

Училището обездвижава. Децата са застопорени за чиновете и ако имат по два часа физическо е събитие и радост. Да, но да не забравяме, че при децата също важи формулата – колкото по-малко се движим, толкова по-малко ни се движи. И много често може да видите в двора на някое училище, в часа по физическо скупчени деца, вместо около топката, около няколко телефона.

А мнозинството от българите както казахме държат детето да е преди всичко нахранено и облечено и чак след това да заделят финанси за спорт. Така че кръгът се затваря. Ако от малки задвижим механизма на пълната чиния и липсата на движение, няма защо да се учудваме, че с времето децата стават все по-дебели.

За да спрем този процес като родители трябва да се научим по-често и по-твърдо да казваме „не“, да не се страхуваме, ако на масата има основно плодове и зеленчуци и да пестим парите за лакомства за спорт и културни мероприятия, а не обратното.
Junk food трупат килограми, а детските мероприятия трупат самочувствие, позитивност и прекрасни спомени.