Как пък все на мен се пада паричката?...

Моята най-хубава Нова година у дома... Мисълта за нея ме връща назад във времето. На 12-13 години съм. Навън е прекрасна снежна сутрин. Събуждам се, но не бързам да ставам от леглото. Приятно ми е да се излежавам и да слушам шума от кухнята. Мама шета. До мен достига сладката миризма на канела. Меденките са готови. Аз имам грижата да ги потопя в разтопения шоколад . Моя е и задачата да направя късметите за баницата (как пък все на мен се пада паричката!), но това ще стане след като с татко отидем в гората за дрян. Следобед ще посрещаме и баба. Пристига с автобуса, за да празнува с нас. Дядо остава на село – трябва да храни животните.

Ставам и още по пижама отивам в кухнята да видя мама. Направила е баклава, тиквеник, бърка тортата. Потапям пръст в купата за да опитам от сместа, м-м-м, вкусно е.

Следобедът минава толкова бавно. Всичко е готово за вечерта, къщата блести от чистота, елхата грее. Мама и тате си почиват. Карат и мен да легна да поспя, но как се спи в такъв момент. Ами ако заспя и пропусна Новата Година! Нетърпението ми е толкова силно. Чудно ми е как могат спокойно да чакат пристигането на Новата Година, Дядо Мраз, подаръците. Дядо Мраз – отдавна знам, че не съществува, но ми харесва да говоря за него, да го чакам. Подаръците – те са най-хубавата част. По някое време вечерта мама ме праща за нещо до кухнята и точно тогава на вратата се звънва. Докато изтичам да отворя, той вече си е тръгнал. Бърза, трябва да посети много деца, но пред вратата е оставил торба с подаръци за мен. Толкова е щедър. Има блузка, поличка, кукла, лакомства. ...

Навън е красиво, снежно утро. Спокойно притихнал е домът ми. Минали са години. Мама и тате отдавна вече не са на този свят. Сега аз съм тази която става рано, за да приготви всичко за празника. Тиквеник, торта, баклава (как точно беше рецептата?) Чакам дъщеря ми да се събуди и още по пижама да изприпка при мен, за да наречем късметите (как пък все на нея се пада паричката!).

Сега аз съм тази, която трябва да направи магия, да сбъдне желания, да запали вълшебното пламъче в очите на децата си, за да могат те да изживеят своята най-хубава Нова Година у дома.

А вечерта, когато с благодарност и надежда погледна към звездите, от там ще ми се усмихнат добрите очи на мама и тате и аз с умиление ще си спомня за моята най- хубава Нова Година у дома.

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”