Трябва ли една международна обида да се премълчава? Отговорът е ясен. Разбира се, че не. Има ли обаче кой да реагира? Слава Богу, все още има! Благодаря на Az-jenata.bg за предоставената ми възможност да изразя позицията си, която всъщност би трябвало да не е частно мнение, а държавно дело.
Защо пиша тези редове?
Държавата е Великобритания, датата: 15 февруари 2011 г., часът: 20.00
Програмата: "Yesterday", предаването: "Michael Palin`s New Europe"

Знаете ли кой е Майкъл Палин (Пейлин)?
Майкъл Палин е английски актьор и журналист с добра репутация, който прави репортажи за различни части на света. Общественото доверие към него е високо, а предаванията му популярни.

Да си призная честно, рядко имам възможност да гледам телевизия. Това е така, защото телевизорът почти винаги е узурпиран от децата ми. На 15-ти февруари (вторник) тази година, вечерта около 20 ч. обаче се случи така, че имах възможност да погледам. Превключвайки по каналите вниманието ми се спря на телевизия "Yesterday". Водещият Майкъл Палин току що бе започнал пътуването си от Англия до Турция. По-точно, от Лондон до Истанбул. Останах на тази програма, защото пътешествието предполагаше и преминаване през България.

Палин показваше на зрителите най-интересното (според него) от всяка страна. Беше обещаващо. Той не правеше паралел между отделните държави, а само показваше плюсовете и минусите. Всъщност показваше предимно плюсовете. Той посещаваше стари квартали, кокетни ресторанти, интервюираше известни личности, а преводачките му бяха все хубавици.

Когато влезе в Румъния, за моя изненада, той показа доста добри картини. „Както виждате Румъния е не само красива, но и модерна страна – обясни той. – Страната отдавна няма нищо общо с комунистическото си минало. Пазарната икономика е установена напълно и тук практически може да се намери всичко..."
Доста пресилено, не мислите ли?
От Румъния той премина в Сърбия. После в Македония и тогава дойде ред и на България. Разбира се пътят бе обиколен, но това бе с цел. Няма да се спирам отделно на тези държави за да не отегчавам читателя. Само ще спомена, че думите, които Палин каза за Сърбия и Македония, в общи линии, не се различаваха от тези за Румъния.

И ето ни в най-важната (за нас) част от филма.
"Влизаме в България", обявява Палин, а аз инстинктивно увеличавам звука на телевизора. „България е известна най-вече с това, че тук живеят много цигани – продължава той. – В тази страна циганите са около половината население“. Това ме кара да онемея. Но нека оставим емоцията на страна и да видим какво стана после. Палин е в София. Той пътува към дома на Азис. Срещата с него протича така, Палин пита: „Ти си от цигански произход, нали? Азис отговаря положително. Палин: „И си най-известния циганин в държавата? Една скоба: държа да подчертая, че през целия филм Палин употребява думата „циганин“ (на английски "gipsy"), a не „ром“! Азис пак отговаря утвърдително. Палин: „А как се чувстваш? Има ли дискриминация към теб?". Азис: „Определено, да“. Палин: „Защо? Какво не харесват хората у теб, та ти си музикант. Не си политик." Азис: „Този цвят на кожата ми не е тен. Такъв съм се родил. Това явно винаги ще е трън в очите на някои“. След този отговор на Азис интервюто изведнъж приключва.

Следващият кадър показва как Палин влиза в Пловдив. „Този град е известен с това – обяснява той, – че в него живеят най-много цигани. Много повече в сравнение с другите градове на страната. Наричан е още циганският град“. Демонстративно Палин се качва на разнебитена каруца, сякаш няма друг транспорт в този град, и преминава през квартал „Столипиново“. Музикалният фон е кючек, а кадрите, които се предлагат са потресаващи. Те са потресаващи дори и за нас, българите. Така че не е трудно да си представите какво са си помислили англичаните. Показват малка каручка с изнемощял, недохранен кон. Каручката е препълнена до горе с различни железа. Кончето едва върви, а господарят му го налага жестоко с дървена тояга. После камерата се насочва към панелен блок, на който през един от прозорците се подава глава на кон. По улицата тече канализационна вода. Навсякъде е пълно с боклуци. Палин спира пред някакво открито заведение и си поръчва безалкохолно. Около него танцуват десетки цигани. Те са облечени ужасно. Наоколо преминават единствено каруци. Чуват се викове. Палин се усмихва. „Какво работят тези хора?", пита той. „Повечето не работят нищо“, отвръща преводачката и също съпричастно се усмихва. Оживлението около чуждестранния гост е голямо. Палин отпива глътка безалкохолно и шептейки към камерата шеговито казва: „Да се махаме от тук“.

Следващият кадър показва как той се качва в ТИР и обяснява на шофьора, че иска да отиде в Истанбул.
В Турция първият град, в който се спира е Едирне. Тук той посещава някакъв замък. После влиза в просторна джамия, където преводачката се хвали, че сградата е шедьовър на изкуството. Палин е видимо впечатлен.

Следва Истанбул. Тук преводачката обяснява с гордост, че Истанбул много векове подред е бил столица на Източна Европа. Тя обаче не пояснява, че това е било, когато е съществувала християнска Византия. Тоест в друга държава, много преди Турция да се появи. Както и, че тогава градът всъщност се е казвал Константинопол, а не Истанбул. Подробност, която се знае и от децата. Палин е очарован. Той с почуда отбелязва, защо тази страна все още не е член на Евросъюза. Риторичният му въпрос остава да виси в пространството, но у зрителя се поражда усещането, че това би било правилно.

Филмът свърши и аз импулсивно скочих от канапето за да запиша подробностите – датата, програмата и автора. След това проверих и разбрах, че Палин е правил и преди филм за България (през 2007 г.). Тогава е било включено и Бялото братство (с кадри от Рила) и пак са били показвани циганите от „Столипиново“. Дали пък това не е тенденциозно? Това е било само преди 4 години. И защо се повтаря сега?

Поколебах се как да постъпя. Можех да пропусна случилото се. Да го оставя просто ей така, да изтече. Аз обаче исках да споделя усещането си. Разбира се, то е болезнено. В наши дни сякаш повечето събития са болезнени. А добрите новини са като бели лястовици – никакви ги няма.

У мен логично възникна въпросът защо този уважаван английски журналист и актьор направи такова лошо представяне именно на България? В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и „Столипиново“ ли са най-емблематичните неща в страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? Всички сме, така да се каже, от едно котило и добре се знаем. Какво толкова прогресивно видя в Турция?

Няма съмнение, че този филм беше манипулация. Тиха и долна пропаганда срещу България. Каква беше неговата цел? За съжаление аз не мога да отговоря на този въпрос. Не искам да вярвам, че съществува заговор срещу България и че някои целят страната да бъде асимилирана, а навярно и заличена, както писа наскоро един известен български всекидневник. Според мен, това е по-скоро субективното мнение на един недобронамерен англичанин. Уви, обаче вече той не е единствен. Като се има предвид часа на излъчването и популярността на програмата, сигурно поне още 5 милиона англичани вече мислят като него.

Какво може да се направи по този неприятен повод? Дали някой политик ще прочете този изпълнен с болка материал? И ако го прочете дали ще го провери? И, след като се увери в достоверността му, дали ще реагира? Всички знаем отговорите на тези въпроси. Този тип статии не достигат до онези, от които зависи нещата да се случат.

Какво можем да сторим тогава ние, обикновените хора? Да напишем например на Майкъл Палин нещо от рода на: „Г-н Палин, не бяхте прав. България е страна със славно минало, с отруден, но честен народ. Тя не е това, което показахте..."

Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание? Грешка. Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание, ако е подписано от някой си непознат чужденец?

Но въпреки това аз реших да опитам и му написах:

„Уважаеми Г-н Палин,
на 15. 02. 2011 от 20.00 до 21.00 по телевизия „Йестърдей“ гледах Вашия филм „Нова Европа“.
Аз се казвам Мартин Ралчевски, живея в Девън, Великобритания и съм писател. Надявам се именно поради този факт да вземете под внимание писмото ми и да получа отговор. В първия ми роман „Безкрайна нощ“ главния герой е млад англичанин, който тръгва да обикаля света. В четвъртия ми роман "30 Паунда“ главният герой също е англичанин. Този роман е по реални събития. Споменавам тези подробности, за да ви обърна внимание, че щом някои от героите в романите ми са англичани, това означава, че аз не само живея във вашата страна, но я и обичам.
Какво направихте обаче вие? Във филма си вие се подиграхте с моята родина. И, което е по-лошото – вие го направихте за втори път. През 2007 г. сте правили пак подобен филм.
Предполагам, че знаете, че България е по-стара държава от Великобритания. България има уникална, собствена писменост, много преди вие да имате такава. България е била християнска нация, когато вие сте били още езичници. Днес България има повече висшисти на глава от населението отколкото Великобритания. България има блестящи учени. България има прекрасни курорти, зимни и летни. В България, примамени от нейните природни красоти, живеят около 4000 англичани. В България има прекрасни исторически сгради. Има живо наследство. Тоест България съвсем не е само циганска държава. В България има много неща за показване. Циганите не са лицето на страната. Мога да пиша още много, но не искам да ви отегчавам.
Моля ви да ми отговорите, защо направихте този тенденциозен филм, който представи страната ми в тази ужасна светлина? Както и каква беше целта ви, защото определено филмът ви беше манипулация?
Очаквам отговора ви където предпочитате – на електронната ми поща, на телефона ми, домашен или мобилен, или на пощенския ми адрес.
С огорчение, Мартин Ралчевски“

Разбира се, отговор не получих. Наивно беше да очаквам такъв. Наивно и същевременно тъжно.

Но остава надеждата. Не само англичаните, но и ние българите, видяхме този филм. И не сме съгласни с него! Нищо, че се възмущаваме, в случая, само помежду си. Все пак се възмущаваме. И на много от нас още ни пука. Много от нас ги боли за родината, когато я хулят така безобразно. А това е знак, че България е жива. Поне аз усещам нещата по този начин и вярвам, че е така.

Дано да не греша.

Прочетете още: