Писна ми

Плаващи плочки и плаващи ребра

31.05.2011г. / 15 45ч.

Вергиния Генова

Виждали ли сте как някой се строполява с гръм и трясък на тротоара? От страни е доста интересно, смешно и забавно! А случвало ли ви се е? Тогава знаете, че допирът с тротоара носи неприятни и понякога трайни усещания и последствия.

В София, а може би и в другите големи градове, не е невъзможно да преживеете нещо непредвидено. Дори си е закономерност – ако вървиш достатъчно дълго по тротоарите, рано или късно ще стъпиш в капана, наречен плаващи плочки (дори има и специален градски термин) и какъвто ти бил късметът – изкълчен глезен, счупена глава, пукнато ребро. Вариациите са много – пътят е един – лекарите в „Пирогов“ ви очакват.

Разбира се, ако сте родени с късмет или звездите са благоразположени точно този ден към вас, може да се разминете само с леко поотупване от прахта, скъсан чорап, счупено токче и малко повече псуване и викане.

А на фона на цялата каша в държавата някои си казват: „плаващите плочки да са ни проблема“. Нали където има плаващи плочки все пак има тротоар и там дори не спират коли – демек – пешеходна зона е – трябва да сме благодарни, трябва да сме оптимисти. А не само да се оплакваме и мърморим.
Но пък ако продължим да си живеем така, както сме си свикнали – бурно псувайки, но у дома. Възмущавайки се – но само анонимно.

Как дори ако някак си така се случи, че например Общината има доброто желание и излишните средства, да оправи някоя и друга плочка – как да знае, че точно на ъгъла на ул. „Шести септември“ и ул. „Славянска“ например има плаващи плочки?

Гражданското общество започва с малките неща – с плаващите плочки, с липсващите кошчета за боклук, с опасните катерушки, със злобните кучета... защото ако няма гражданско общество, което да обръща внимание на малките неща, тогава рано или късно се стига до голямото гражданско неподчинение.

Прочетете още: