Тъжната истина за учителството

Истината за учителския е много тъжна. Казвам го от позицията на млад човек, отказал се от “учителстването” поради лошите условия в България.

Имам две висши образования и съм преподавала седем години немски език. (Причините да се откажа от работата като учител са познати на всеки учител: 1/ смешно ниска заплата 2/ лоши условия – студени класни стаи, невъзпитани деца, родители с много пари, които те заплашват, че, ако не напишеш шест на детето му, ще ти намери адреса и т. н.

Професията на учителя в страната ни е низвергната още от времето на т. нар. демокрация. А истината е, че НЯМА ДЪРЖАВА БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ И МЕДИЦИНА и убивайки ги, властимащите убиват и бъдещето ни. Не може учители и медици да работят за пари, с които не могат да свържат двата края. Не може в момент, в който лекарите от “Пирогов” стачкуват, да се изкарват странни компромати, открити уж сега. Не може да има качествено образование без високи заплати, модерни условия за обучение и уважение към учителя и неговия труд.

Защото в момента думите “учител” и “просяк” са синоними. Ако не вярвате – влезте в някое училище и се убедете сами. Не може ученикът в България да има повече права от учителя. Това не е защита на правата на детето!

Откога учениците имат право да ни псуват безнаказано? Откога могат да обиждат? Да замерят учител в час? Или някой татко да те заплашва или да носи бухалка в училище?

Коментар: Кой в България ползва отпуск, когато си поиска? Сред моите познати няма такива! Дори болнични не могат да си вземат майките, когато са болни децата им – “в интерес на работата!". В най-добрия случай ни дават по 5 дни на 2 или 3 пъти, когато “работата позволява”, и обикновено на четвъртия ден ме викат “по спешност!". А имам вече 40 години трудов стаж, две висши образования и едно полувисше, работя по около 12 часа на денонощие и заплатата ми е 400 лв. Така че с вашето работно време, ваканции и отсъствия от часове винаги, когато се (и не с ) налага... Вместо да си оставят учениците на улицата и да хукнат да се черпят по митинги и кръчми, най-добрите преподаватели заместват протестиращите си колеги.
Илка Попова, 59 г.

Коментар: Вече не издържам да слушам елементарните ви твърдения. Отпуск по желание никога не си взимаме, госпожо. Всички ваканции за нас са отпуск и то принудителен. А това, че си мислите, че работим само до обяд жестоко се лъжете. На семейството ми му е дошло до гуша да си има учителка и вкъщи и да ме гледат как си подготвям уроците за следващия ден до късните часове. Аааа, да, Вие това не го виждате. Какво ще кажете и за това, че “голямата” ми заплата отива за учениците, защото техните скъпи родители не се интересуват дали имат елементарните неща за училище. А за да работи в час естествено аз трябва да му ги осигуря. Но всички, които не работят тази работа са далеч от проблемите ни и си нямат представа какви глупости говорят. И когато поканя някой такъв като вас да изкара един ден с мен в училище и вкъщи, тогава вече си променя мнението за учителите и тяхната работа и казва: “Аз не бих издържал и един ден!” Е, елате и Вие да видим дали ще издържите!
Краси Велинова, 34 г.
На какво ще научат децата ни?
Учителските заплати