Ако аз съм на 15 години

Ако аз съм на 15 години днес – имам зад гърба си цели 6 години чуждоезиков опит! Може би обичам чуждия език, който познавам до сега. И затова искам да не се разделям с този чужд език. Може би не обичам чуждия език, който съм учил до сега. Затова искам да се отърва от него на всяка цена.

На 15 годишна възраст през 1970 година семейството ми управлява моята съдба – пресмята евентуалния ми бал на изпита за езикова гимназия. Нямаме право на грешка при тези предполагаеми прогнози за моите резултати от изпити по математика и български език. Имам право да кандидатствам само за една гимназия, в която се преподава западен език, и правото да посоча на второ място “руската гимназия”. Няма прехвърляне на бал. Няма второ, няма трето класиране. Ако кандидатствам за английската и руската гимназия, а балът не ми стигне за английската, автоматично отивам в руската. Затова семейството ми трябва да напрегне всичките си способности за прогнозиране на моя евентуален успех или провал за английската гимназия, за да предпочете разумно да кандидатствам например за френската и руската гимназия. Или за немската и руската гимназия.

Ако аз съм на 15 години сега, имам възможност за трикратно класиране. Първо класиране – не ми харесва. Второ класиране – дефакто не ме премества в желаната гимназия и паралелка. Трето класиране – оставам там, където съм приет на първо класиране. Отворил съм работа на дежурните учители. Да ме записват мен, 15 годишния, в списъците на първо класиране, в списъците на второ класиране, за да остана на трето класиране там, където средната ми оценка ме е поставила веднага след приемния изпит.

Тогава разбирам, че да, аз съм в някое все пак елитно училище, но ще трябва да уча същия език, който съм учил до сега, а не искам това. Или обратно – ще трябва да уча нов език, но не искам това.

Попадам в клас, в който половината са учили 6 години този чужд език, а другата половина са новаци. Аз може да съм от едните или от другите. Изобщо не ме интересува дали учителката ми знае за взаимоучителната метода. Аз не искам да ме обучават ученици. Или пък съм достатъчно голям егоист, че не искам да обучавам ученици. Докато достигна до втория учебен срок, за да видя изравнени знания на всички ученици, или на мен “ще ми се отели вола”, или на този, който ме обучава по взаимоучителната метода, или на този, когото аз обучавам. Или на учителката.

Аз съм на 15 и искам да бъде така, както аз реша, да бъде това, което аз предпочета. Училището ме ухажва. Училището иска да ми се хареса. В 9 клас училището ми дава възможност да избирам втори чужд език. Сега вече трябва да е това, което съм решил. Няма изпити. Няма конкурси. Училището е елитно. Предлага много езици – даже италиански и иврит. И ето ти отново – половината са учили езика 6 години и са на ниво B1, а другите започват от нула. Пак ли взаимоучителната метода, поглеждам плахо към госпожата.

Аз съм на 15 години и нямам представа какво пише в Закона за народната просвета. Но възрастните казват, че този закон забранява в българското училище по желание да се повтаря един и същи клас. Аз съм на 15 години и не разбирам – защо тогава имам право да повтарям едно ниво два пъти. От 2 до 7 клас съм учил един език и съм достигнал ниво A1, A2, B1 (в зависимост колко съм си давал зор и колко старателен съм бил), а след това в 8 клас (интензивно обучение) или в 9 клас задължителна подготовка – пак същото ниво гоня, което си имам. Стимулирам самочувствието на напредналите или амбицията на догонващите. Е, затвърдявам знанията си. Това е положително. По взаимоучителната метода помагам на някой новак. Това е положително. Или на мен някой ми помага. И това е положително. Взимам участие, защото съм в свои води в това ниво на езика. Това е положително.

И на 15 години изобщо не подозирам, че в тази ситуация може да има нещо отрицателно. Някой възрастен трябва да ми каже, че държавата ми губи времето. Иначе аз може и да не се досетя, че всъщност отдавна в селските училища няма слети паралелки, в които учат ученици от 1 до 4 клас. Но в градските училища има “слети паралелки”, в които чужд език учат ученици със знания от 1 до 7 клас. И какво значение има тогава какви напътствия и препоръки за езикови курсове дава учудената от ситуацията госпожа.

На 15 години аз трябва ли да се сетя да попитам родителите си – защо ме записват всяка година все във втори клас или все на второ ниво. Пък те тогава да попитат държавата – как е възможно това.
Мотивацията на учениците