Всичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм патриот! Наистина го мисля, не се преструвам. Всяка година ходя на базара в София „Изберете българското”. Все по-рядко си харесвам нещо, но продължавам да упорствам, защото разбирам, че така подкрепям икономиката на България. Когато вляза в хипермаркет, много се старая да купувам българското. Понякога улучвам, но има случаи, когато стоката родно производство се оказва пълен боклук, който, разбира се, изхвърлям на боклука.

Разглеждам внимателно какво купувам. Редовно опитвам нови продукти на конкуренцията. Стремя се да избирам най-доброто за себе си и за близките си, в рамките на не много големия ни месечен бюджет. Когато качеството е добро, оставам лоялна към фирмата, но когато ме разочарова, веднага купутам конкурентен продукт, произведен от друга българска, а в краен случай – чужда фирма.

Напоследък имах проблем със следните български стоки (без да слагам всички марки под общ знаменател):
- сухи зелени подправки – лош аромат или липса на такъв, блед цвят и не добър вкус;
- други подправки – българската вегета е с твърде много сол, червеният пипер не добър на вкус и мирис, на опаковката на кърито изобщо не пише, че е лютиво;
- макарони и спагети – изобщо не могат да се сравняват по вкус и външен вид с италианските;
- локум – чисто нишесте с още нещо, по нищо не прилича на турския;
- консерва с постни сарми – отвратителен вкус, затова заминаха право в кошчето;
- готови кюфтета – толкова много сол имаше в тях, че ги сполетя същата участ;
- трикотажна блуза – след първото пране, памучното трико видимо изсветля и стана на пилинги;
- бяла дамска чанта от изкуствена кожа за около 35 лв., която за две седмици пожълтя и се скъса.

Има няколко неща, които ме тревожат у българските стоки:
1. Липсата на реален контрол по отношение, както на съдържанието, така и на опаковката. Например - продават ни мухлясал хляб, а ръженият и типовият хляб са бял, оцветен в кафяво.
2. Не на всички етикети на хранителните стоки има подробно съдържание на продуктите, както и адрес и телефон на производителя.
3. Произвеждат се от евтини материали, а в последствие се продават на възможно най-голяма надценка.

Не отричам, че има и вносни ментета. Но често пъти чуждоземният продукт превъзхожда българския по качество на съдържанието, привлекателност и удобство на опаковката

Разбира се, имаме и качествени български стоки. Много от тях, обаче отпътуват за чужбина, а за родния пазар остават тези с по-ниския клас. От нас, потребителите, зависи да направим така, че некачествените продукти да нямат място на пазара, като подаваме редовно жалби до Съюза на потребителите и ХЕИ или подадем оплакване директно до производителя.

Ще продължавам да се опитвам да обичам и избирам българското, защото колкото повече работещи български компании има, толкова повече работа ще има за всички ни и толкова по-силна ще бъде икономиката ни.

Затова стискам палци на себе си и на всички ни все по-често да оставаме доволни и приятно изненадани от родните български стоки.

А вие харесвате ли българското?

Вижте още:
Спрени са опасни детски дрешки
Колко пари харчим при пазаруване и колко нерви