Интимно

Дълга, бяла рокля

23.06.2006г. / 15 10ч.

Аз жената

Аз съм на пет години... обичам да си играя... и утре ще ходя на сватбата на една приятелка на мама. Поканиха и мама и тати, и мен... Как ли ще е облечена булката? Миналата година ходих за първи път на сватба – беше ми много интересно – булката беше в дъъълга бяла рокля... Дали и тази ще е облечена така? Всъщност, дали булките трябва да са в бели рокли? А дали аз ще бъда в бяла рокля? Зная със сигурност, че ще бъда красива булка, нищо, че сега съм пълничка. Като порасна, ще се превърна в красива булка, сигурна съм! Искам да бъда с дълга бяла рокля, да имам венче на главата с онези, ситните бели цветчета, с които, когато от балета имаме концерт пред публика, ни ги слагат на главите (то по магазините няма много голям избор, но искам да са такива ситни цветчета). Искам да имам дълго було. А обувките? – май няма да са с много високи токчета, защото миналия месец като обух тези на мама, за малко щях да падна. А като порасна дали ще се науча да ходя с такива високи обувки? Ако се науча, обещавам, че ще бъда на обувки с много високи и тънки токчета. А какво се прави на сватба? – булката се омъжвала... значи ми трябва мъж... Ама аз сега нямам мъж! Трябва да си намеря! Но докато порасна има много време – все ще намеря някой... Искам мама и тати да са до мен, бабите и дядовците да са ми живи и здрави и да са на сватбата ми и много да танцуват. Аз много обичам да танцувам – още от миналата година ходя на балет, но обичам да танцувам всякакви танци. Миналата година, когато ходихме на онази сватба аз много играх хора (дядо ме е учил) – всички бяха изненадани, че съм толкова малка, а зная да играя толкова много хора... На моята сватба ще искам всички да не спират да танцуват! Тогава, сигурно, като съм голяма, всички ще ме слушат, и понеже ще ми е празник, ще ми изпълнят желанието. Тортата не искам да е голяма (освен ако няма шоколад по нея, че много го мразя), щото така и така няма да я изям. Искам колата, с която се возя да е голяма и бяла, но да няма кукла – булка отпред, защото хич не ми харесва така... Друго какво искам? – искам да ходя да си играя с децата навън, стига толкова за тази сватба съм мислила днес...

Аз съм на деветнадесет години... вчера ми беше абитуриентският бал. С кавалера ми бяхме с тоалети, шити по поръчка и изглеждахме като двойка испанци, които танцуват фламенко. Е, не точно, но целта на моя тоалет беше такава... или поне замисълът му. Кавалерът ми е моето гадже от миналата година. Много го обичам и искам да се омъжа за него. Но не сега – сега ще кандидатствам за студентка и после. Мислех да се омъжа на двадесет и една години, но... разбрах, че нещата със сватбите не са точно такива, каквито си ги представях... Ако трябва да се омъжвам скоро, със сигурност ще се омъжа за кавалерът ми от вчера. Ще бъда с “вдигната” коса, ще имам диадема на главата (по магазините все още няма богат избор, но все ще измисля нещо или ще си направя сама, както сама си измислих моделите на дрехите за бала), ще имам воал. Ще бъда с дълга бяла рокля (е, може и да е много бледо розова или бледо синя, за да е по- различна), зад главата ще имам нещо като яка – високо вдигната нагоре (както по филмите принцесите и цариците са имали колосани яки). И, понеже съм слаба и достатъчно красива (и скромна), до кръста роклята ще е като с корсет, а надолу ще е разкроена. Няма да е много натруфена. А обувките... оххх, не се научих да ходя с високи токчета, но пък обувките ще се крият от роклята и няма да се вижда, че не са толкова високи. А бъдещият ми съпруг... ще бъде като с ризата си от вчера – бяла, копринена, отпред ще е с дълбоко деколте, защото му стои много добре на силното тяло. Ще има пояс на кръста и копринен панталон, но не класически вид, а като от преди век – два. Искам да прилича на латино-стил, но от предните векове. И ще има наметало. Сватбата ще е с много гости, двете ми баби и дядо също ще бъдат там... жалко, че единият ми дядо почина... Искам всички близки, приятели, роднини да присъстват, искам да танцуват, искам да е весело, а сватбата да е дълга, за да имам време да видя всички, защото имам познати и роднини, които живеят далече и ги виждам много рядко. Искам да ме возят в бяла лимузина или по-добре в карета с два бели коня, в ресторантът да бъде светло и да има цветя и украса. И пак ще танцувам много. Отдавна не играя балет – занимавах се само няколко години, но не преставам да уча нови танци. Вече много хора казват, че танцувам много хубаво. Роклята малко ще ми пречи за танците и може да измисля модела така, че като дойде момента за танците, да сваля долната част на роклята и да остана по доста по – семпла рокля, но удобна за танци... А след тържеството ще замина някъде за няколко дни, за да си изкарам един много приятен “меден месец”... О, забравих – ще се венчая и в църква – вече може, дори е модерно. Само как ще издържа толкова дълго време да бъда сериозна и да стоя на едно място, не зная... Но има време – като дойде моментът за сватбата, ще мисля, а сега ще легна да си поспя, че след празнуването снощи, още съм изморена...

Аз съм на .... години. Погледнах какво пише в сайта на Аз жената и видях, че има конкурс “Цветът на моята сватба”. Обръщението беше към момичетата, но аз още се чувствам момиче. И още си мисля каква ли щеше да бъде моята сватба, ако имах възможност да я организирам и подготвя точно както искам, защото при такива мероприятия разбрах, че винаги има някакъв компромис – като в брака и като във всяко отношение между повече от един човек. В действителност, цветът на моята сватба беше... черен. Да! Нямаше нито венчето, нито диадемата (а сега избор на каквото си искаш колкото искаш)... Нямах бялата дълга рокля, високата яка, високите обувки (което ме подсеща, че още не мога да ходя на толкова високи токове), до мен не стоеше и онзи красив латино мъж... Дори и бабите ми ги нямаше – остана ми само един дядо... А и гостите не присъстваха – бяхме се събрали както правят на Запад – тесен семеен кръг и няколко приятели. И танци нямаше – потанцувах няколко пъти с тати, с дядо (ау, какви хора изтропкахме с тях!)... Нямаше я бялата лимузина, и каретата беше отпътувала незнайно къде... Нямаше специалната украса в ресторанта... Като се замисля, нищо не беше както трябва – в църквата попът забрави да ни размени халките.

Но пък всичко беше както аз го исках! Всъщност не исках да се омъжвам. Не конкретно за този, а по принцип. Мечтите за сватба отдавна се смениха с мечти за един мъж, който е до мен винаги, когато имам нужда от него, да се обичаме и да живеем както на нас ни харесва. Не е важно да подпишеш някаква хартийка, защото ако не ти идва “отвътре”, тази хартийка няма да промени отношението и спокойния живот. И какво стана? – бях с черен панталон, с черна копринена блуза, с черни обувки. В косата си имах няколко бели цветчета, но без особена прическа. Съпругът ми беше и си остава много красив, но е много по- различен от онзи латино – красавец. Този също е много силен, но си беше в обикновен официален костюм. Отидохме в ресторант, където седяхме колкото си искаме, но.... винаги има едно “но” – този път е – ако си мислех, че латино – съпругът ми ще се научи да танцува (което така и не направи), имах надеждата, че настоящият ми съпруг ще обича да танцува и ще се научи – уви! Това мое желание не се сбъдна. Имаше желание, но не му стигна времето. Както и да е – за тази година, която измина оттогава, вече може да танцува, макар че сватбата не можем да повторим, но това вече не ме натъжава толкова много. Важното е, че с него сме много щастливи и се разбираме много добре.

А колкото до мечтите... Е, сега, ако трябва да си сбъдна мечтата от онези детски и не толкова детски години, имам възможност да я осъществя, но нямам желание. Нека си остане там – в онези години, когато още не бях видяла какво в действителност е животът и че има много по- важни неща от бялата рокля, танците и каретата, защото тях можем да имаме винаги. Но не и хората, които не можем да поканим на сватбата (моите баби, например) – трябва да се научим да показваме обичта си на тези, които я заслужават, за да може дори и когато не могат да участват в реализирането на мечтите, да знаем, че те са някъде около нас, в мислите ни, а ние сме в техните и са щастливи заедно с нас и също ни желаят най-хубавите неща и знаят, че е по-важно да живееш без много проблеми, отколкото да държиш роклята ти да бъде бяла или въобще да е рокля...